Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Едва тази сутрин Сарейн бе чула съобщения за нова протестна група, нарекла се Мечът на свободата, която бе установила контрол над няколко новинарски мрежи и бе започнала да разпространява изобличителното признание на Патрик Фицпатрик, обвиняващо Ханзата в предизвикването на война със скитниците. Дори и най-енергичните мерки за сигурност не бяха успели да установят местонахождението на саботьорите.
Побеснял, Базил бе възложил на полковник Андез и чистачите й да разследват проблема. Внезапно Сарейн почувства студена тръпка. Дали Базил не се съмняваше в нейната собствена вярност? Беше ли видял нещо? Може би срещата й с Нира, когато бе позволила достъп до фиданката?
Забелязал тревогата й, Маккамон я докосна по ръката и Сарейн изпита необяснимото желание да се приближи до него още повече, но не смееше. Особено пред работниците. Прочисти гърлото си и попита с официален тон:
— Дошли сте, за да ме съпроводите до мястото на срещата, така ли, капитане?
Базил й бе разказал с въодушевление за предстоящата среща с адмирал Диенте в сградата на Ханзата и тя бе помолила да й разрешат да присъства. Бе пожелала също така и Маккамон да е този, който да я придружи дотам, защото това бе единственият начин да го допуснат на срещата.
— Да, посланик.
Без да обръща повече внимание на работниците, Сарейн отривисто закрачи по коридора редом до капитана на кралската стража.
Председателят Венцеслас седеше пред екрана на бюрото си срещу адмирал Диенте и потропваше с пръсти по лъскавата повърхност. Адмиралът се бе изпънал в стойка „мирно“, а заместник-председателят Каин седеше на ръба на един стол и си водеше бележки като някой средновековен писар. Тишината се бе проточила вече няколко дълги секунди.
Сарейн и Маккамон влязоха и Базил вдигна глава. Отначало ги погледна озадачено, сякаш го бяха сепнали насред някое особено трудно разсъждение, но после си спомни, че Сарейн е поканена да участва в тази среща, и каза:
— А, да, благодаря ти, че дойде, Сарейн. Исках да чуеш прокламацията ми.
Тя почувства внезапен прилив на тревога.
— Прокламация ли? Мислех, че ще проведем дискусия.
— Вече съм взел решение.
Каин стана от стола си, обезсърчен, но решен да й даде информация.
— По време на експерименталния полет с флагманския кораб на мага-император адмирал Диенте е направил забележително откритие. През периода на древните войни илдирийците са създали преводаческо устройство за пряка комуникация с кликисите. Технологията не е сложна и е лесно да я следваме.
Базил се включи в разговора:
— Тази преводаческа система ни дава забележителната и неочаквана възможност да влезем в контакт с враг, който по своята същност е унищожителен. През последните месеци кликисите отново превзеха много от някогашните си планети, които представляваха част от нашата колонизаторска инициатива. Ние зависехме от тяхната транспортална мрежа, която също ни бе отнета. Но няма причина да сме врагове. Трябва да успеем да се разберем.
Той скръсти ръце на гърдите си и продължи:
— Прекалено малко знаем за кликисите, а на мен ми се иска да овладеем този конфликт в зародиш. Трябва да прибегнем до дипломация, вместо до разрушение. Стигнах до извода, че това е най-бързият и ефикасен начин за справяне с кризата. Така че ще изпратим емисар, който да преговаря с тях.
Маккамон се обади:
— Навремето изпратихме емисар да преговаря и с хидрогите. Доколкото си спомням, нямаше голям резултат.
— Това е съвсем различно! — тросна се Базил, който очевидно се чудеше защо капитанът на стражата все още е в стаята. — Някога кликисите са били велика цивилизация. Изобретили са транспорталите и кликиския факел. Трябва да се вслушат в гласа на разума. Адмирал Диенте ще замине за Пим, където за щастие генерал Ланиан е забелязал присъствието на голям кошер. Ще сключи пакт за ненападение с кликисите и тогава ще ни остане един проблем по-малко, за който да се тревожим. — Той направи кратка пауза. — И можем да се съсредоточим върху унищожаването на Конфедерацията.
Диенте очевидно се чувстваше неудобно, застанал сковано като войник-играчка, поставена в кабинета за украса. Все още не бе проговорил.
Сарейн го погледна и попита:
— А как смятате вие, адмирал Диенте? Можете ли да се справите с тази задача?
— Магът-император ме уверява, че преводаческото устройство работи. — Думите на Диенте не бяха кой знае какъв отговор.