Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
— Адмиралът разполага със значителен стимул — отговори вместо него Базил. — Обещах му, ако успее, да освободя семейството му без каквито и да било спънки.
Температурата в стаята сякаш изведнъж се понижи. Диенте кимна отсечено.
— Да, господин председател. Убеден съм, че ще доведа мисията до успешен край.
48.
Сирикс
Удоволствието, което бе изпитал от унищожаването на двата воюващи кошера на Релекер, бързо избледня. Да, Сирикс бе заличил от лицето на земята две големи групи кликиси, но сега главният му проблем бе оцеляването на неговите роботи.
Кликисите бяха разрушили фабриките на Релекер, които той така отчаяно желаеше, и бяха избили всички колонисти, които разбираха от техника. Сирикс не се бе доближил дори с една крачка до възможността да създава роботи и да подсили армията си и нетърпението му растеше.
Отново се обърна към двете компита:
— Намерете ми друг вариант.
ПД и КТ отново се заровиха в записите на скитниците — изучаваха астероиди, лунни бази, комплекси, реещи се в орбита. Повечето предприятия на клановете се придържаха към определен тип продукция: Константин III произвеждаше само фибри и полимери; астероидите на Хрени представляваха главно оранжерии; Елдира се занимаваше с дървен материал и горски продукти.
Поради липса на по-добра алтернатива откраднатият флот полетя до някогашната столица на скитническите кланове Рандеву. След нападението на ЗВС от него бяха останали само развалини, скали и метални отломки, които се въртяха диво в неконтролируеми орбити. Понякога Сирикс си мислеше, че тези непостоянни, склонни към насилие капризни хора могат да се унищожат взаимно с много по-голям успех от този, който биха постигнали неговите грандиозни планове.
Комуникациите бяха изключени в случай, че някои скитници са се завърнали в предишния си дом. Корабите на Сирикс се носеха безшумно през отломките и търсеха някакви фабрики, които все още да функционират, но такива нямаше. Още едно напразно усилие. Сирикс и двете компита отново заразглеждаха записите.
Най-после КТ се обади:
— С ПД бихме желали да предложим едно необичайно място. Смятаме, че разполага със сложните операции и технологическо оборудване, от което имаме нужда.
ПД се съгласи:
— Това място е доказало способността си да произвежда компита и вече притежава познания за кликиските роботи.
Оптичните сензори на Сирикс светнаха, когато осъзна какво предлагат двете компита.
— Предлагате ми да се върнем на Земята, да завладеем Теранския ханзейски съюз с няколкото кораба, които ни остават, и да използваме фабриката им за нашите цели? Никога няма да успеем.
— Не, предлагаме да сключиш споразумение със самия председател.
— Свържи се с Ханзата и просто поискай да използваш фабриките им. С КТ можем да ти съдействаме в ролята на посланици — добави ПД.
Предложението бе невъобразимо наивно и глупаво. Абсолютно невъзможно.
ПД продължи:
— Човешката история е пълна със случаи на някогашни врагове, които стават съюзници при наличието на достатъчно силна мотивация с промяната на обстоятелствата.
Сирикс се замисли. Беше ли възможно да успее? Не разбираше хората. Невъзможно бе да предвидиш техните постоянно променящи се настроения и решения.
— Вие разбирате хората по-добре от мен. Как ще ги убедите да изпълнят искането ни?
Полимерната глава на КТ се люшна.
— Извини се искрено. Покажи на председателя на Ханзата, че с тях имаме един и същ враг — кликисите.
Сирикс се замисли за необичайното предложение. С шепата кораби и оръжия, които им оставаха, неговите роботи не представляваха реална военна заплаха за Земята, но Ханзата не го знаеше. Можеше да използва факта, че току-що бе унищожил значителен брой кликиси на Релекер като демонстрация на добрите си намерения, макар че удовлетворяването на Ханзата не бе играло никаква роля в мотивите му да заповяда атаката.
— Ханзата трябва да види в лицето на черните роботи ценен съюзник — каза Сирикс — и може и да успеем да постигнем приемливо споразумение.
Това наистина щеше да изисква внимателно лавиране.
— Променете курса. Насочваме се директно към земната система.
Сирикс започна да обмисля новия си план.
49.
Маргарет Коликос
Когато свирепият дарител на тигрови ивици се приближи и вдигна назъбените си остри предни крайници, Маргарет не изпита страх. Постави ръце на кръста си и попита:
— Какво искаш?
Като част от работата си с люпилото, тя се опитваше да накара отделните кликиси наистина да общуват с нея, като използват спомените и способностите на Дейвлин. Надяваше се това да извади у тях някакви положителни черти и да потисне естествената склонност към насилие на насекомоподобната раса.