Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
— Хубаво го пази, Хуупс. Време е да си разчистя сметките с Бъргър.
Шофьорът кимна и се усмихна, показвайки два златни кучешки зъба.
— Още едно бяло момче има нужда от бръснене — каза той.
Шаба тръгна нагоре по улицата, където бе паркирана корветата, заобиколи я отзад и спря за миг, колкото да изчисти някакво петънце от капака на багажника с долния край на ризата си. Отдръпна се, за да види по-добре дали е успял, мина отпред и отвори вратата. Обърна се с гръб към колата и се мушна в тясното пространство със задника напред, като запълни цялата седалка. Прибра първо единия, после другия крак, а темето му почти опря в ниския покрив.
Мушна ключа в стартера и колата замърка като огромна котка. Натисна съединителя и изключи от скорост. Остави мотора да поработи малко на празен ход, като от време на време форсираше, за да е готов да полети напред. Беше съвсем близо до централната градска част, така че нямаше как да не се появят ченгета.
Минаха само няколко минути и една патрулна кола спря на кръстовището пред него. Шаба включи на първа и настъпи газта. Корветата изрева и се понесе. Когато стигна светофара вече бе вдигнала близо сто.
Връхлетя по средата и рязко сви наляво, така че задните гуми поднесоха и колата се завъртя. Другите шофьори настъпиха спирачките, за да избегнат удара с този смахнат тип, качил се на такава мощна спортна кола. Корветата стигна бордюра и спря.
Шаба изпълзя навън и се изправи ухилен, с ръце на кръста, точно срещу ченгетата.
Шофьорът, Джино Делонг, полицай с десетгодишен стаж, видя огромния негър, който се хилеше край червената кола и изсумтя:
— По дяволите! Мирише ми на сериозна разправия. — След това кимна на Сис Марин, неговата партньорка, и добави: — Вдигни шибаната слушалка и поискай подкрепление.
Делонг излезе от колата. Палката му беше готова да влезе в действие, увиснала в дясната ръка покрай бедрото.
— Прекалили сме с алкохола, така ли? — извика той на Шаба, който все още стоеше край колата от другата страна на улицата.
Негърът се обърна към него и продължи да се хили.
— Я се разкарай! — извика той.
Делонг въздъхна.
Партньорката му също излезе от колата и тръгна към негъра отляво.
Махна й с ръка да не бърза. След няколко минути наоколо щеше да гъмжи от ченгета. Можеха да го зашеметят с гумени куршуми, без да рискуват каквото и да било. Шаба също си даваше сметка за това и нямаше никакво намерение да чака да развалят представлението му. Веднага щом ченгето отклони поглед към партньорката си, той направи няколко големи крачки напред и Делонг само усети как го обгръща някаква огромна черна маса.
Негърът улови дясната му ръка, така че да не може да използва палката, и го повали на земята. След това го прехвърли върху себе си и започна да стиска гръдния му кош. Жената се засуети около двете тела, но не можеше да направи кой знае какво. Делонг се опита да й извика нещо, но не успя. Можеше само да ръмжи и сумти. След малко дойдоха и другите патрулни коли, а Шаба премести ръцете си върху кръста на ченгето, така че да могат по-лесно да му сложат белезниците.
Трима едри полицаи измъкнаха колегата си от лапите на негъра, уловиха едрото туловище и го изправиха на крака. Делонг успя да си поеме дъх и заби палката си в чатала му с всичка сила. Черният се срути на земята и повлече със себе си двете ченгета, които го стискаха за ръцете.
— Ей, Делонг — изкрещя едното от тях, — какво правиш? Това копеле тежи над сто килограма!
— Дявол да го вземе, тази маймуна щеше да ме изкорми! — отвърна Делонг и размаха палката, готов да нанесе нов удар.
Дойдоха още двама и отново изправиха Шаба на крака. Четиримата го замъкнаха до колата на Делонг и го натикаха на задната седалка.
— Ей, не слагайте това копеле в мойта кола! — изрева Делонг. — Вони на оборски тор, по дяволите! Няма да се измирише един месец.
Но и другите ченгета знаеха това.
— Той е твой, Делонг. Трябва да си го транспортираш.
— По дяволите!
Шаба се отпусна на седалката. Топките му сигурно щяха да се подуят, но пък арестът мина по-лесно, отколкото бе предполагал. Адвокатът му щеше да го измъкне под гаранция веднага, щом станеше възмпжно, и щеше да обжалва, докато сведе наказанието до минимум. Преди това трябваше да посети мистър Теодор Бъргър в затвора и да сложи край на основния проблем.
Кари дойде в къщата на Шон някъде към десет вечерта, точно когато той привършваше с някакви бележки. Бяха в началото на сериозна сексуална връзка, а не се бяха виждали от три дни. Тя почука и влезе, а Шон я прегърна и целуна. След минута вече се боричкаха и смееха в спалнята.