Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Шон мушна лявата ръка в джоба си и направи жест с дясната. Нищо драматично — просто, за да привлече вниманието, да подчертае думите си.
— Ваша светлост, господин прокурор, дами и господа, току-що чухте, че обвинението няма да е в състояние да представи никакви преки доказателства за смъртта на Робин Пенроуз. Че ще ви убеди чрез косвени доказателства. Обвинителят, мистър Лоуънстайн, каза още, че косвените доказателства са също толкова убедителни, колкото и преките и че трябва да гледате на тях именно така. Че можете да направите своето заключението единствено въз основа на косвени доказателства.
Но той греши — Шон вдигна ръце с длани напред, за да призове към търпение, — когато твърди, че косвените доказателства имат същата сила, каквато имат преките. — Направи още една крачка към заседателите. — Мистър Лоуънстайн ще се опита да ви затрупа с лавина от косвени доказателства, за да ви убеди в правотата на тезата си. Не се оставяйте да ви заблуди. Косвените доказателства, по самата си същност, подлежат на съмнение. Те просто не са преки доказателства, каквото и да ви говори обвинението. Ако областната прокуратура разполагаше и с най-малкото пряко доказателство, повярвайте ми, не би си правила труда да ви занимава косвените. Защо? Защото косвените доказателства, независимо колко много на брой са те, подлежат на повече от една интерпретация.
Задайте си само един въпрос. Защо обвинението е принудено да прибегне до косвени доказателства? — Шон замълча за миг. — Ако се замислите, ще стигнете до очевидния отговор. Защото Робин Пенроуз не е мъртва.
Затова, дами и господа, прокуратурата не може да представи нито едно пряко доказателство за смъртта й… просто няма смърт. — Шон се отдалечи и се обърна към съдията. — А сега, бих искал да спомена още една заблуда, в която искаше да ви въвлече мистър Лоуънстайн… изчезналото момиче, самата Робин Пенроуз. — Той замълча за миг и огледа лицата на съдебните заседатели. — Той характеризира Робин като красиво, мило и невинно младо момиче. Че е красива и млада, няма съмнение. Робин Пенроуз е много, много красива. Що се отнася до твърдението, че изчезналата е мила и невинна… хм… — той наклони глава на една страна, изпълнен със съмнение — това не е съвсем точно.
Моля ви, позволете ми да подчертая този факт. — Той се приближи няколко крачки. — Личността на Робин Пенроуз е от основна важност за делото.
Не, няма да се опитвам да ви убеждавам, че Робин Пенроуз е била лош човек. Не съм тук, за да унищожа репутацията на едно младо момиче.
Просто ще покажа, че тя с нищо не се е отличавала от много други стремящи се към успеха млади актриси в Южна Калифорния, които в условията на остра конкуренция прибягват до не особено добродетелни средства. Тя не е нито мила, нито невинна. Както повечето други, Робин Пенроуз също е вършила това, което се е искало от нея, за да успее.
Шон се надяваше, че така ще спечели точка пред тези съдебни заседатели, които бяха гледали достатъчно холивудски филми, за да си представят съвсем картинно нещата, за които намекваше.
— Не — продължи той, — не съм съгласен с твърдението на прокурора, че Робин Пенроуз е мило и невинно момиче и, уверявам ви, когато наближи краят на това дело, вие ще мислите същото.
Шон отиде до масата си, за да им даде възможност да отдъхнат.
— А сега искам да повдигна един болезнен за мен въпрос. Мистър Лоуънстайн току-що се изправи пред вас и нарече клиентът ми чудовище.
Каза, без да разполага с никакво доказателство, че Чад Къртис е скрил трупа на евентуалната жертва, за да принуди обвинението да борави с косвени доказателства. Да оставим настрана факта, че иска от вас да повярвате, че моят клиент е достатъчно добре запознат с юридическите капани на едно дело, в което няма труп. Че е убил Робин Пенроуз в пристъп на ярост и след това е проявил достатъчно присъствие на духа и нужната правна култура, за да скрие тялото. Да оставим това, дами и господа. Засега. — Шон вдигна вежди при мисълта за този абсурд, след това се ядоса. — Но ще ви кажа кое няма да оставя! Призовавам мистър Лоуънстайн, тук и сега — той пристъпи заплашително към прокурора и го посочи с пръст, — вас, сър, да докажете твърденията си! Не само, че не сте в състояние да докажете смъртта на Робин Пенроуз, но дори не разполагате със свястно обяснение за мотива на моя клиент! — Шон извика, все още застанал пред Лоуънстайн. — Казахте на съдебните заседатели какво смятате да направите. Сега аз ще им кажа какво няма да направите! Вие, сър, няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че е виждал Робин Пенроуз мъртва. Няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че я е убил Чад Къртис. Или поне, че е искал да я убие. Защо? Защото, господин прокурор, Робин Пенроуз не е мъртва!