Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Тръгна из заведенията, които бяха в изобилие — най-вече пицерии, евтини закусвални и бистра. Беше следобед, така че тълпите чиновници, които се стичаха тук, за да обядват, вече си бяха отишли, а туристите от околните хотели все още ги нямаше. Това означаваше, че собствениците и келнерите в заведенията не биха имали нищо против да поприказват с него.
— „Янки Клипър“? Не съм чувал за такова място — поклати глава старият италианец на бара в „Луиджи“. Десетината други, които бе питал, отговориха същото.
— Една мадама ми каза да я чакам в „Янки Клипър“ на кея — обясни Мак на стареца, който се казваше Джузепе и имаше шкембе. Нямаше да се изненада, ако синът му беше Пинокио.
— Май не те е харесала особено, а? — засмя се той.
— Така изглежда — поклати глава Мак. — Но така е по-добре. Мъжът й е шампион по стрелба и няма да му мигне окото да ме гръмне, ако ме види да се измъквам през прозореца.
Очите на италианеца се сбръчкаха като на дядо Коледа. Мак му стана симпатичен. Струваше му се романтично да рискуваш задника си в името на любовта. Той протегна ръка през бара и го потупа по рамото.
— Ще те черпя едно питие! — Напълни чашата с уиски догоре и добави: — Знаеш ли, в Сан Франциско има само един Янки Клипър.
— Така ли? Къде? — Мак почувства, че ще успее.
— Не е заведение.
— А какво?
Джузепе поклати укоризнено глава, сякаш Мак току-що бе проклел Бога.
— Янки Клипър е най-големият бейзболен играч. Истинското му име е Джо Димаджио.
— Димаджио? Мислех, че играе за Ню Йорк.
— Разбира се. Преди беше при янките, само че е роден на две пресечки оттук. Като мен — кимна италианецът и се изпъчи така, че шкембето му изпъна ризата. — Като деца заедно играехме на топка в парка, чак докато Джо и братята му се записаха в Сан Франциско Сийлс през хиляда деветстотин и трийсета.
— Наистина ли?
Ето това е истинската работа на частния детектив, помисли си Мак. Да слуша как някакъв дърт пръдльо разтяга локуми и се сеща да спре. Ако го оставеше, щеше с часове да раздува как като деца с Димаджио са си дърпали онези работи заедно и какво ли още не.
— Може би това е имала предвид твоята, като ти е казала Янки Клипър.
— Възможно ли е? — попита Мак, без да слуша. Погледна часовника си и тъкмо се канеше да се сбогува, когато Джузепе каза, каквото му бе нужно:
— Янки Клипър има ресторант на Кея.
— Наистина ли? — възкликна Мак. Ето това беше късметът, паднал направо от небето.
— Разбира се. Малко по-нататък.
— Как се казва?
— Че как може? „При Димаджио“, разбира се.
— Благодаря, старче, длъжник съм ти — кимна Мак, стана и хвърли на бара банкнота.
— Потруди се и заради мен! — Джузепе сви юмрук и го стовари върху дланта си, докато Мак излизаше.
Ресторантът на Димаджио беше зад един по-нов, така че минаха двайсет минути, докато го открие, макар че беше съвсем близо. Барманът и сервитьорката от предната вечер щяха да дойдат на работа в шест, така че Мак седна на бара и пи бира цял час, докато се появиха.
— Как я караш? — попита той бармана, който тъкмо завързваше престилката си, за да започне смяната.
— Не мога да ти помогна — отвърна онзи, обърна се с гръб към него и започна да подрежда някакви бутилки.
— Защо? — Подобно на търговските пътници, беше свикнал да чува „не“.
Барманът продължаваше да се занимава с бутилките. Когато свърши, той се обърна към Мак и му каза:
— Слушай, приятел, последния път като направих такова нещо, типът се оказа ченге. Вися тук два дни и когато най-накрая тоя, дето го търсеше, се появи, нахвърли се върху него ей тук. — Барманът посочи стола до Мак. — Беше пълно с хора. Скочиха върху него, затъркаляха се по пода и между масите. Изкараха акъла на клиентите и ги изгониха.
Опразниха заведението за по-малко от три минути. Не мога да си позволя такова нещо втори път. — Той взе по една бутилка водка в двете си ръце и понечи да се отдалечи. — Остави ме на мира, става ли?
— Джим — Мак прочете етикета с името на ревера му, — ще ти кажа честно за какво става дума. Не съм ченге. Аз съм частен детектив.
— О, така ли? Като Марлоу.
— Да, като Марлоу. Работя за семейството на едно момиче, чийто баща умира от рак. Живее в Южна Калифорния. Тя е избягала веднага след училище. Скарали са се, знаеш как става. — Следеше погледа на бармана, за да види как възприема баснята му. Дотук добре. — Както и да е. Човекът умира, иска да й завещае доста пари и да я види преди да си отиде. Чул, че е някъде тук. Можеш ли да ми помогнеш?