Обектът на престъплението

Кари седна на канапето и той я прегърна. Тя се отърси от дрямката и започна да го разпитва.

— Защо си провесил нос?

— Опитвам се да реша дали да изправя Чад на свидетелската банка — отговори той и продължи да я гали разсеяно.

— Ако не го направиш, как ще разберат съдебните заседатели какво точно се е случило? Ще искат да го чуят от обвиняемия.

— Знаеш, че това е голям риск. Един Бог знае какво може да направи старата лисица Лоуънстайн с хлапе като Чад. — Шон поклати глава. — Твърде рисковано е.

— Рано или късно ще трябва да го разпиташ — отбеляза Кари и махна ръката му от гърдите си, за да може да мисли по-добре. — Освен това съдебните заседатели ще искат да видят лицето му, когато казва, че е невинен.

— Не — поклати глава Шон. — Ако Чад даде показания, ще изпаднем в беда. И прокурорът го знае много добре. Ако му падне в ръчичките, ще го унищожи.

— Така е — съгласи се Кари.

— А и всеки момент могат да открият трупа. Винаги щом чуя проклетия телефон да звъни, си мисля, че е Гамбоа, който бърза да ми съобщи радостната вест. Ако я намерят мъртва, почти сигурно е, че ще го осъдят.

— Значи трябва да е в състояние много добре да обясни какво точно се е случило, ако иска да се отърве поне с непредумишлено убийство.

— Поне — кимна Шон. — Естествено, за обвинението няма да е кой знае какъв проблем да твърди, че е взел пистолета със себе си, единствено защото е искал да я убие. А това е предумисъл.

— И тежка присъда.

— Да.

— Винаги е трудно да решиш дали да разпиташ обвиняемия в съда или не.

Подготви се, довери се на инстинкта си и действай — това казваше баща ми.

— Да. Малко късмет също не би бил излишен.

Шон се вгледа в лицето й, после я целуна. Имаше чувството, че съвсем скоро ще се събуди — във фирмата на Спан, зает с бракоразводни дела, че съдебната битка на живота му ще се окаже само един кошмар, че няма да е тук и сега с Кари.

— Откъде знаеш толкова много за криминалните дела? — попита я той.

— Не забравяй, че с това съм отраснала. Навремето баща ми и Спан бяха най-добрият екип в цялата област. Баща ми ме караше да работя върху криминални процеси, още докато бях ученичка. Все едно ме учеше да играя тенис. Искаше да стана шампион. Най-напред ме накара да прочета Шерлок Холмс и другите класици на жанра. Успя да ме запали. В училище ме караше да седя в библиотеката и да търся прецеденти за делата му.

Приятелите ми ме викаха да изляза, а аз им казвах, че не мога, защото съм точно по средата на голямо дело. — Кари се засмя. — Можеш ли да повярваш!? Затънала до уши в съдебен процес ученичка!

Тя го целуна и не му бе трудно да отгатне намеренията й, но искаше да я попита и още нещо.

— А защо Картър и Спан, след като са били толкова добри криминални адвокати, са се заели с корпоративно право?

— Много просто. Заради парите. Богатият живот им хареса и постепенно изоставиха криминалните дела. Започнаха да печелят бързо и чисто…

Джобовете на фирмите са толкова дълбоки! Какво ги интересува, ако им вземеш хонорар за петстотин часа? Стига да спечелят делото, твоите въшливи 250 000 не означават нищо. Особено, ако им помогнеш да сключат сделка, например за сто милиона. Няколко такива дела годишно и адвокатът печели седемцифрена сума, без изобщо да се преуморява.