Обектът на престъплението
- Автор: Еберхарт Майкъл
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обектът на престъплението». Краткое содержание книги:
Много често публиката в телевизионните предавания го посрещаше с овации, наред с водещия.
Делото „Къртис“ се бе оказало последната рекламна кампания на областния прокурор. Лоуънстайн представяше Чад като закоравял, но умен убиец, отървал се от тялото на жертвата си, защото е знаел, че това ще затрудни неимоверно следствието. Разбира се, подобно коварно деяние нямаше да попречи на Лоуънстайн да даде на вероломния престъпник каквото заслужава. Щеше да му е нужен огромен талант, за да разобличи хитрия убиец, но за щастие на спазващите закона граждани, той го притежаваше в излишък. Когато започна делото срещу Чад Къртис, всеки, който имаше у дома си телевизор, вече знаеше, че Лоуънстайн е звездата на това шоу.
Първата хватка на прокурора беше да проточи подбора на съдебните заседатели колкото се може повече. Пожела да бъдат викани един по един. Шон знаеше защо го прави — колкото повече време минаваше, толкова повече се затвърждаваше убеждението, че Робин Пенроуз е мъртва. Възрази още щом чу какво иска прокурорът, но се оказа излишно, защото съдията Маклин реагира моментално. Не само не уважи желанието на Лоуънстайн, но реши да привиква по осемнайсет души наведнъж. За да ускори процедурата още повече, забрани на двете страни да задават каквито и да било въпроси на отделните кандидати за съдебни заседатели и сам се зае с подбора. За яд на прокурора, до обяд на четвъртия ден бяха избрани и положиха клетва седем жени и пет мъже, сред които двама чернокожи, трима испаноговорящи, един водопроводчик, пенсионирана учителка, треньор на втородивизионен отбор, мениджър на фирма, две разведени жени и състезателка по вдигане на тежести.
Маклин влезе в съда закопчавайки тогата си. Беше с любимите си стари кожени ботуши. В стаята зад него остана димна завеса. Седна на мястото си и огледа залата. Публиката бе нараснала неимоверно. Всички места бяха заети. Журналистите, които знаеха кога започва истинското действие, се бяха спуснали като лешояди. Повечето заеха местата си след клетвата на съдебните заседатели и поставиха пред себе си официални на вид табелки, с имената на вестниците си, за да пропъждат непосветените. В един и половина покрай стените и в проходите между седалките стояха наблъскани двеста и четирийсет души, а залата побираше само осемдесет. Още петстотин се тълпяха пред вратата и приставите едва ги удържаха.
— Въпреки че нарушаваме всички правила за противопожарна безопасност — започна Маклин, — ако не се смущава работата на съда, ще оставя публиката да присъства на встъпленията на обвинението и защитата.
Знам, че това доставя удоволствие на тълпите. — Той се усмихна за миг, после усмивката му се стопи. — Но искам да ви предупредя, че при най-малкия шум, говоря сериозно, ще накарам приставите да опразнят залата. А сега — той погледна Лоуънстайн, — готово ли е обвинението с встъплението си?
— Да, ваша светлост, благодаря — отвърна прокурорът.
Лоуънстайн се изправи бавно. Знаеше не по-зле от всеки актьор как да си служи с драматичните паузи. Подреди няколко неща на масата пред себе си, наведе се към ухото на един служител и му прошепна нещо.
После бутна със скърцане стола си назад и тържествено се изправи.
Докато изминаваше десетте крачки от масата на обвинението до преградата на съдебните заседатели, на лицето му се изписа цялата тежест на задачата, с която се бе нагърбил — да вкара зад решетките поредния враг на обществото. Веждите му бяха мрачно сключени, устните му се движеха като на жена, която си слага червило.
— Ваша светлост — заговори Лоуънстайн и кимна на Маклин, — дами и господа съдебни заседатели, встъпителното ми слово ще бъде кратко. — Говореше тихо, така че присъстващите да напрягат слух, за да го чуят.
— Не бих искал то да звучи неприятно, но за съжаление в този случай няма нищо приятно. Напротив, изправени сме пред злокобно деяние.
Злокобно! — Прокурорът замълча, сякаш за него бе твърде тежко да продължи. — Защо злокобно? — попита той и се приближи до Чад. Насочи пръст към него, на сантиметри от лицето му и изведнъж започна да крещи. — Защото този човек най-брутално е убил една красива, мила, невинна млада жена, на име Робин Пенроуз!
Чад Къртис се сепна при крясъка в лицето му. Шон протегна ръка под масата и го потупа по коляното.
Лоуънстайн бързо се върна при съдебните заседатели.
— Дами и господа, както ще чуете в хода на делото, обвинението не е в състояние да представи преки доказателства за смъртта на младата жена, тъй като този… човек — той пак насочи пръст към Чад, — Чад Лий Къртис, се е постарал това да стане невъзможно. Но не позволявайте новият му костюм и видът му на истински американец да ви заблудят. Зад благовидната фасада се спотайва чудовище, лишено от всякакви човешки чувства. Това чудовище е убило младата жена и е скрило трупа й така, че никой да не е в състояние да го открие.