Свидетел в смъртта

Понякога Ив оставаше да работи у дома, което имаше няколко предимства. Компютърът й беше много по-мощен от новата машина, която й бяха отпуснали след двегодишно ходене по мъките. Спокойната атмосфера й помагаше да се съсредоточи, освен това нямаше опасност кафето да се свърши.

Днес възнамеряваше да започне с нещо приятно. Застана в средата на кабинета си и насмешливо огледа стария компютър, към който изпитваше искрена ненавист.

— Настъпи последният ти час — обърна се към машината, сякаш говореше на живо същество. — Дали да те унищожа бавно и систематично или смъртта ти да бъде бърза и лека? — Тя замислено се разходи около компютъра. — Трудно ми е да взема решение. Толкова отдавна чакам този момент… — Усмихна се зловещо и запретна ръкави.

— Какво е това? — Рурк стоеше на вратата между двата кабинета.

— Зло, което доскоро тровеше живота ми. Сатаната на технологията. Имаме ли чук?

Рурк влезе в кабинета, разгледа компютъра, поставен на пода, и отговори:

— Ще се намери. Мисля, че имаме няколко видове.

— Всичките ми трябват — малки, големи, за разбиване на стени и всякакви други размери.

— Мога ли да попитам за какво са ти необходими?

— Ще разбия проклетата машина, докато стане на пух и прах.

— Х-м-м. — Той коленичи и огледа старовремския компютър — Кога довлече този боклук?

— Току-що. Беше в багажника на колата. Дали да не го залея с киселина? С удоволствие ще го наблюдавам как се разтапя и изчезва.

Рурк безмълвно извади от джоба си чантичка с инструменти, отвори я и извади отвертка, после ловко отстрани корпуса на компютъра.

— Хей! Какво правиш?

— От десет години не съм виждал подобна машина. Направо не вярвам на очите си. Погледни — всичко е корозирало. Божичко, каква допотопна система…

Ив се доближи и го плесна през ръцете:

— Остави го! Мой си е! Искам да го унищожа!

— Овладей се, скъпа — разсеяно промълви Рурк и бръкна още по-дълбоко. — Ще го подаря на изследователския отдел.

— Няма да ти позволя. Трябва да го смажа, иначе има опасност да му се родят потомци.

Рурк се усмихна и сръчно постави корпуса.

— Това е прекрасно средство за обучение. Хрумна ми страхотна идея — ще го дам на Джейми.

— Още ли не си забравил това дете-чудо? Спомням си, че беше истински гений в областта на електрониката.

— От време на време му давам работа.

— Как е възможно? Той е още хлапе.

— Но е много умен. Предпочитам да го включа в моя екип, иначе конкурентите ще ми го отнемат. Любопитно ми е какво ще направи с тази антика.

— Не си давам компютъра! Искам да го унищожа!

Рурк едва не се изсмя с глас. Никога не беше виждал съпругата си да капризничи.

— Успокой се, мила моя. Ще намеря друг предмет, върху който да излееш гнева си. — Прегърна я и добави: — Знам и друг способ, чрез който да успокоиш опънатите си нерви.

— Сексът няма да ми достави същото удоволствие.

— Предизвикваш ли ме? Ако искаш, може да опитаме. — Наведе се и ухапа брадичката й. Ив изруга, в следващия миг той впи устни в нейните и главата й се замая от страстната му целувка.