Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
След свършване на работата моряците облякоха най-хубавото си облекло, което пазеха в куфарите си. Някои така се бяха издокарали, че можеше да се помисли, че ще има бал и на Него непременно ще присъства кралицата на Сандвичевите острови.
Само един от екипажа стоеше настрана и изглеждаше, че невзема никакво участие в трескавите приготовления за празника — офицерът Елидж Кофън. В това радостно коледно утро, когато всички си подхвърляха шеги и се смееха от сърце, Елижд Кофън беше по-мрачен отпреди. С една дума, този ден външният му вид отговаряше на името му3. Но никой не му обръщаше внимание. Той обикновено не взимаше участие в развлеченията на екипажа. Ако ставаше въпрос за молитви обаче, той на драго сърце би се включил, дори би поел инициативата. Трябва да се отбележи, че въпреки студения му и сдържан характер Лидж Кофън не събуждаше у екипажа неприязън.
Слънцето премина зенита и апетитната миризма от кухнята ни напомни, че наближава обяд. Вече започвахме да се облизваме, когато един познат вик прозвуча отгоре и изведнъж промени физиономиите ни:
— Кит!
Не искам да лъжа и смело мога да потвърдя, че никога друг път този възглас не е възбуждал по-малко ентусиазъм на борда. По някои лица се изписа израз на истинско отчаяние. Да се заемем веднага с лова на кашалота, би означавало да се откажем от всички удоволствия през този ден, но капитан Дринкуотър не беше човек, който ще обърне внимание на тези съображения и не би си позволил да пропусне щастливия случай. Дори да допуснем, че той би проявил благосклонност този път, неговият помощник не би закъснял да му напомни професионалния дълг. Едва думата „кит“ замря в ушите ми, и един глас попита:
— От коя страна?
Този зловещ глас беше на Лидж Кофън, който тичаше към кормилото.
— Отдясно — отговори дежурният. — Ето го пак.
Моряците от „Летящият облак“ не биха били истински китоловци, ако запазеха хладнокръвие в подобни минути. След десет секунди всички се струпаха край борда, като се взираха напрегнато в океана.
Когато китът за втори път изпусна своя фонтан от солена вода, беше на повече от километър от кораба. Съдейки по това, че струята беше само една, разбрахме, че пред нас е кашалот, и то много едър.
— Кълна се в Йосафата! — извика капитанът. — Той има сто тона мас! Това тъкмо ще допълни нашия товар, стига да го хванем.
— Момчета — продължаваше той, — на работа! Това е едно прекрасно животно! Погледнете как се движи — бавно, като работен вол. Сякаш ни казва: преследвайте ме, ако смеете! Още сега спуснете лодките, трябва да го хванем!
При всеки друг случай капитанът не би говорил с такъв възторжен тон, а просто би извикал: „Лодките в морето!“
Сега той виждаше, че екипажът не е склонен да лови кашалота, появил се така неочаквано. Миризмата от кухнята привличаше по-силно, отколкото китът. Освен това всички бяха облечени празнично и в такъв случай не искаха да се занимават с друга работа. Ако този кашалот беше животно с обикновени размери, едва ли би представлявал голямо изкушение. Но този екземпляр, от който можеше да се извади сто тона мас, не можеше да ги остави безучастни. Кой китоловец би устоял на такова силно изкушение?
— Момчета — извика капитанът, — непременно трябва да го убием! Да отложим за малко обяда и да уловим животното! Обещавам ви двойна порция от моя най-добър „Санта Крус“.
Глава трета
Екипажът на „Летящият облак“ не се нуждаеше от това обещание, за да се реши.
Капитанът едва бе свършил, когато на кораба се разнесе вик:
— Отлично! Готови сме!
— Лодките в морето и право срещу него. Сто долара на първата лодка!
След няколко мига лодките бяха спуснати в морето и екипажите тръгнаха.
Случайно попаднах в лодката на старшия офицер. Бяхме шестима. Четирима, в това число и аз — гребци, един на кормилото и старшият офицер. Сгрявани от надеждата да вземем сто долара, всички вършехме чудеса. Четиримата гребци бяха млади и силни момчета. Освен това при нас беше най-добрият кормчия от целия екипаж. Благодарение на него, когато се приближихме до кашалота, най-близката лодка беше на сто метра. След минута нашият кормчия се изправи, застана здраво на мястото си, прицели се със своето копие и дълбоко го заби в шията на кашалота. Ние бяхме първи, заслужихме си стоте долара и викахме радостно, за да събудим завист у другите лодки. Изведнъж върху лицето на Кофън се показа уплаха и той извика:
— Настрана! Настрана!
Започнахме да гребем с всички сили и ненапразно. Трябваше да избегнем удара от опашката на кашалота който разпени около себе си морската повърхност. Ударите на огромната опашка следваха един след друг.
3
Coffin — ковчег (англ.). Б.пр.