Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
Преди да успее да превърти ключа, вратата се отвори и в нея се втренчи изплашеното лице на двадесет и две годишния й син.
— Мамо, помогни ми. Какво ще правя сега?
Елвира и Уили останаха да пият еспресо без кофеин с останалите гости на масата с надеждата да научат още някоя клюка, но за разочарование на Елвира Елиз приключи темата за бившия си съпруг.
— Ще присъствате ли на рецитала, мисис Миън? — попита Бара Сноу.
— Все още не сме отвикнали от нюйоркското време22 — отвърна Елвира. След язвителната забележка на Елиз за лотарията, на езика й беше да отговори, че ще вървят да „му откъртят един сън“, но се отказа. — Мисля, че ще е по-добре да се оттеглим — завърши тя.
С бавна стъпка Елвира изведе Уили от трапезарията. Веднага щом се озоваха навън обаче, ускори крачка.
— Да вървим — рече тя. — Умирам да поговоря с Надин. От онова, което научавам за отношението на Котър Хейуърд към парите, ми става ясно, че няма да позволи да бъде разубеден и ще обяви кражбата пред застрахователната компания.
Когато стигнаха до вилата на Надин, с изненада чуха сподавени гласове през отворения прозорец.
— Чудя се дали съпругът не се е върнал — прошепна Елвира, но когато почука, вратата отвори красив млад мъж, който дори при оскъдната светлина поразително приличаше на Надин.
Седнали на дивана в светлосиньо и бяло в добре обзаведената дневна, Елвира и Уили изчакаха, докато Надин обясни на Боби, че Миънови знаят всичко за кражбата и са тук, за да помогнат.
На Елвира й беше ясно, че Боби е притеснен до смърт, но въпреки това не й хареса опитът му да оправдае собственото си мошеничество.
— Мамо, кълна ти се, че това е първият път, когато се възползвам от застрахователен чек — каза той с писклив глас. — Бях се хванал на бас. Беше опечена работа.
— „Опечена работа“. — Надин едва не заплака. — Думите на баща ти. Чух ги за първи път, когато бях на деветнадесет години. Не желая да ги чувам повече.
— Мамо, щях да възстановя застрахователната сума, кълна се.
— Не изпратиха ли уведомление за изтичането на застраховката? — попита Елвира.
Боби отмести поглед.
— Знаех, че ще дойде.
— И го унищожихте? — настоя Елвира.
— Да.
— Това също е престъпление — каза сурово тя.
— Боби — проплака Надин, — убедих Котър да ти повери застраховането на бижутата, защото започна работа в „Хаскил“. След това го убедих да ти позволи да живееш в нюйоркския апартамент.
Толкова прилича на баща си, помисли си тя. Това изражение на разкаяние по лицето, потиснато отпуснатите рамене.
Боби като че ли разбра какво си мислеше.
— Мамо, не съм като татко, не е по същия начин. По-рано винаги съм залагал свои пари.
— Невинаги. Аз съм покривала някои от загубите ти.
— Но никога много. Мамо, ако можеш да убедиш Котър да не ме съди, кълна се, че това няма да се повтори. Не искам да отивам в затвора.
Боби зарови лице в ръцете си.
Надин го прегърна.
— Боби — рече тя. — Не разбираш ли? Не мога да го спра.
После след кратка пауза добави:
— А може и да мога?
Час по-късно, когато Уили и Елвира бяха вече в леглото, Елвира започна да разсъждава на глас.
— Синът на Надин, Боби, е това, което бих нарекла безгръбначен егоист. Искам да кажа, като си помислиш, майка му е положила усилия да убеди Котър да му повери застраховането на бижутата, за да получи комисионата, а после той проиграва на комар цялата сума. Имам и усещането, че се безпокои повече заради вероятността да отиде в затвора, отколкото заради факта, че резултатът от всичко това може да е краят на брака на Надин.
— Ъхъ — съгласи се Уили сънливо.
— Не че смятам Котър Хейуърд за стока — продължи Елвира. — Напомня ми за мистър Паркър. Нали помниш, че чистех у Паркърови всяка сряда, докато не се преместиха във Флорида. Мисля, че жена му почина. Добрите хора винаги умират, нали, а злобните старци живеят вечно. Както и да е — придирчив, придирчив, придирчив! Такъв беше. И скръндза! Веднъж мистър Паркър се разкрещя на жена си, задето е подарила някакъв негов стар костюм. Имаше пълен гардероб с дрехи, но не можеше да се примири с мисълта да се раздели с нещо повече от износен чорап.
Коментарът на Уили беше равномерното му дишане.
22
Различните щати в САЩ се намират в различни часови пояси. — Бел.пр.