Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Направих две крачки към Бил.
Разбрах, че ме е познал по миризмата.
Главата му рязко се изправи и очите му светнаха. Мръсното му лице се озари от невероятна надежда. Вдигнах пръст, пристъпих съвсем тихо до отворената врата на общата спалня и внимателно — много внимателно — я притворих почти докрай. После се промъкнах зад него и огледах веригите. Имаше два малки катинара, като онези, с които заключвахме шкафчетата си в училище.
— Ключ? — прошепнах в ухото му.
Един от пръстите му не беше счупен и той посочи с него вратата, през която току-що бях влязла. На забит в стената гвоздей висяха два ключа, доста високо от пода и винаги в полезрението на Бил. Хитри гадини! Оставих одеялото и кола в краката на Бил, прекосих мръсния под и се повдигнах на пръсти с протегната ръка. Не успях да достигна ключовете. Би могъл да ги вземе единствено вампир, който умееше да лети. Припомних си, че вече съм много силна, благодарение на кръвта от Ерик.
На стената имаше полица с различни инструменти, включително ръжен и клещи. Клещи! Повдигнах се на пръсти и внимателно ги свалих от полицата. Едва не повърнах — целите лепнеха от… Господи, каква гадост! Повдигнах се отново на пръсти и с няколко сложни маневри успях да закача ключовете върху заострения край на тежките клещи. Въздъхнах с огромно облекчение по възможно най-тихия начин. Дотук добре.
Всъщност това бе последното лесно нещо, с което се сблъсках. После се залових с ужасната задача да махна веригите на Бил, и то така, че да не тракат. Беше невероятно трудно да се размотае лъскавата плетеница на оковите, които сякаш се бяха сраснали с напрегнатото тяло на Бил.
Тогава разбрах. Той полагаше огромни усилия да не крещи, докато аз отлепях синджирите от прогорената му плът. Стомахът ми се сви. Наложи се да спра заниманието си за няколко ценни секунди и много внимателно да въздъхна. Щом аз едва намирах сили да гледам агонията му, как ли се чувстваше Бил, който трябваше да я понася?
Събрах цялата сила на духа си и отново се залових за работа. Баба ми често казваше, че една жена е в състояние да направи всичко и — както винаги — беше права.
Нямах представа колко метра вериги имаше около Бил, но размотаването им ми отнемаше повече време, отколкото ми се искаше. Опасността надничаше иззад рамото ми. Усещах я при всяко мое вдишване и издишване. Бил беше много слаб и се мъчеше да остане буден след изгрева на слънцето. Имахме късмет, че денят бе толкова мрачен, но колкото по-високо се издигаше слънцето над хоризонта, толкова по-трудно щеше да се движи Бил, независимо от метеорологичната прогноза.
Последното парче верига се свлече на пода.
— Трябва да се изправиш — прошепнах в ухото му. — Просто трябва. Знам, че те боли. Но аз не мога да те нося — или поне така си мислех. — Отвън чака голям „Линкълн“ е отворен багажник. Слагам те вътре, завит в това одеяло, и изчезваме оттук. Разбираш ли ме, миличък?
Тъмнокосата глава на Бил помръдна почти незабележимо.
И точно тогава късметът ни изневери.
— Коя, по дяволите, си ти? — попита женски глас със силен акцент. Някой бе влязъл през вратата зад гърба ми.
Бил потрепери в ръцете ми. Грабнах кола от пода и светкавично се обърнах.
Смятах, че всички вампири вече спят по ковчезите си, но тази тук бе готова да се лиши от съня си, за да ме убие.
Щях да се превърна в труп за секунди, но тя все още не можеше да се съвземе от изненадата си. Отскочих назад и заобиколих стола на Бил. Резците й щръкнаха застрашително и тя изръмжа насреща ми над главата на Бил. Беше руса, като мен, но с кафяви очи и по-дребна. По ръцете й имаше засъхнала кръв. Можех да се обзаложа, че е на Бил. Усетих пристъп на ярост и от очите ми захвърчаха искри.
— Ти трябва да си малката му човешка кучка — каза тя. — Нека ти кажа, че той чукаше мен през цялото това време. Още щом ме видя, веднага забрави за теб, изпитваше единствено съжаление.
Е, на Лорена й липсваше елегантност на изказа, но езикът й жилеше безпощадно. Стремеше се да ме обърка и разстрои, затова не обърнах внимание на думите й. Стиснах кола здраво в ръката си и точно когато тя прелетя над Бил, за да скочи върху мен, аз несъзнателно го насочих към нея. Острият му връх се заби в гърдите й и излезе през гърба. И двете се озовахме на пода. Аз продължавах да стискам края на оръжието си, а тя се мъчеше да се оттласне с ръце от мен. Погледна изумена към стърчащото от гърдите й парче дърво, после вдигна очи към мен и зяпна от изненада. Зъбите й започнаха да се прибират.