Клубът на мъртвите

— Къде е той? — сякаш говорех с чужд глас.

— Има една голяма сграда точно зад тази, като гараж за четири коли, но над нея има етаж с апартаменти, както и допълнителна стая от едната й страна.

Очевидно Ръсел обичаше да държи прислугата си на една ръка разстояние.

— Има ли други сгради? Възможно ли е да се заблудя?

— Има плувен басейн, мис Суки, и до него има малка съблекалня. Има и още една пристройка, която прилича на барака за инструменти, но тя е встрани от гаража.

— В коя част на гаража го държат? — попита Ерик.

— В стаята отдясно. Може би по-рано гаражът е бил конюшня и там са държали седла, юзди и други подобни. Не е много голяма — отвърна Буба.

— Колко души има при него? — Ерик задаваше много уместни въпроси. Аз още не можех да осъзная факта, че Бил е още жив и е съвсем наблизо.

— В момента при него са трима, мистър Ерик, двама мъже и една жена. И тримата са вампири. Жената има нож.

Сърцето ми се сви.

— Нож — повторих едва чуто.

— Да, мис, понарязала го е доста сериозно.

Нямаше време за колебания. Малко по-рано изпитах гордост от факта, че съм мъжко момиче. Време беше да го докажа.

— Държат го в плен доста отдавна — казах.

— Така е — съгласи се Ерик. — Ще отида да намеря кола. И ще се опитам да я паркирам отзад, до конюшнята.

— Мислиш ли, че ще те пуснат да влезеш отново?

— Ще взема Бърнард със себе си.

— Бърнард?

— Дребосъкът — Ерик ми се усмихна. Неговата усмивка също изглеждаше малко крива, като на Буба.

— Искаш да кажеш… О, ако вземеш Къдрокоско със себе си, ще те пуснат да влезеш отново, защото той живее тук?

— Да. Но може да ми се наложи да остана тук. С него.

— Не можеш ли… хм… да се измъкнеш?

— Не съм сигурен дали ще успея. А не искам да съм тук, когато разберат, че ти и Бил сте изчезнали.

— Мис Суки, през деня ще го охраняват върколаци.

Двамата е Ерик едновременно обърнахме глави към Буба.

— Онези върколаци, които те преследваха? Те ще пазят Бил, когато вампирите заспят.

— Но тази нощ е пълнолуние — обадих се аз. — Те ще са капнали от умора, когато стане време да поемат смяната. Ако изобщо се появят.

Ерик ме погледна изненадано.

— Права си, Суки. Днес имаме най-голям шанс за успех.

Известно време обсъждахме детайлите; аз бих могла да се престоря на много изтощена и да кротувам в къщата, докато чакам човека на Ерик да пристигне от Шривпорт. Ерик каза, че веднага щом успее да се измъкне от имението, ще звънне на мобилния му телефон.

— Алсид евентуално би могъл да ни помогне утре сутринта — добави Ерик.

Трябва да призная, че идеята да се обадя на Алсид ме изкушаваше. Алсид беше едър и силен мъж, компетентен във всичко, а вътрешната ми женска слабост ми подсказваше, че той би се справил с тази ситуация много по-добре от мен. Но съвестта ми твърдеше друго. Не биваше да въвличам Алсид по-навътре в цялата тази каша. Той бе приключил своя ангажимент към мен. Освен това той поддържаше бизнес отношения с тези вампири и щеше да си има големи неприятности, ако Ръсел разбереше за участието му в бягството на Бил Комптън.