Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Валеше като из ведро, когато отнесох тялото до басейна. Ако не бях пила от кръвта на Ерик, никога не бих могла да повдигна края на тежкото брезентово покривало, ала аз успях да го направя с една ръка и изритах остатъците от Лорена в басейна. През цялото време стоях на тръни, че някой би могъл да погледне през задните прозорци на къщата и да разбере какво правя, но, в крайна сметка, дори да съм имала тайни наблюдатели, те решиха да запазят мълчание.
Започвах да усещам непреодолима умора. Затътрих крака по пътеката, проврях се през живия плет и стигнах до колата. Облегнах се на нея за минутка и просто дишах дълбоко, докато се посъвзема. После се настаних на шофьорската седалка и запалих двигателя. За пръв път сядах в толкова голяма и толкова луксозна кола, но точно в този момент нямах никакво настроение да й се радвам. Закопчах предпазния колан, наместих седалката си и огледалото за обратно виждане и внимателно огледах таблото. Трябваше да включа чистачките, естествено. Колата беше нова, така че фаровете светнаха автоматично — една грижа по-малко.
Поех дълбоко въздух. Ето че приключи и третият етап от спасяването на Бил. Тръпки ме побиха при мисълта, че успехът ми дотук се дължеше до голяма степен на чиста случайност, но дори и при най-старателно обмислените планове не всичко протичаше по мед и масло. В общи линии, в моите планове винаги имаше място за импровизация.
Натиснах педала на газта и се измъкнах от двора. Автомобилната алея завиваше плавно покрай сградата и излизаше пред главния й вход. За пръв път виждах фасадата на имението. Изглеждаше великолепно — бяла външна мазилка, огромни колони — и напълно отговаряше на представите ми от предишната нощ. Ръсел бе инвестирал тлъста сума пари в реконструкцията на сградата.
Алеята се виеше между великолепно поддържани площи, които изглеждаха красиво дори и през зимата, но на мен ми се стори твърде къса. Пред погледа ми се появиха външната стена и контролно-пропускателният пункт, охраняван при това. По гърба ми се лееше пот въпреки студа.
Спрях точно пред портата. В единия й край имаше бяла будка с големи прозорци, която се простираше и от външната страна на стената, така че охраната да може да проверява както влизащите, така и излизащите автомобили. Надявах се, че на двамата дежурни върколаци им е топличко вътре. И двамата носеха кожени униформи и гледаха начумерено. Тежка нощ, несъмнено. Натиснах спирачката, макар че едва устоях на изкушението да прегазя портите и да избягам. Един от върколаците излезе от будката, въоръжен с пушка. Добре че не се поддадох на необмисления импулс.
— Бърнард сигурно ви е предупредил, че си тръгвам тази сутрин — казах аз, след като свалих прозореца си. Опитах се да се усмихна.
— Теб ли намушкаха с кол снощи? — събеседникът ми беше груб, брадясал и смърдеше на мокро куче.
— Аха.
— Как се чувстваш?
— По-добре, благодаря.
— Ще се върнеш ли за разпятието?
Явно имах проблем със слуха.
— За кое? — попитах съвсем тихо.
Колегата му, който стоеше до вратата на кабинката, извика:
— Дъг, затваряй си устата!
Дъг хвърли кръвнишки поглед на другия, но не постигна никакъв ефект, затова просто сви рамене.
— Добре, можеш да тръгваш.
Вратите започнаха да се отварят, много по-бавно, отколкото ми се искаше. Върколаците се прибраха и аз бавно подкарах колата през широко отворения портал. Внезапно осъзнах, че нямам представа в коя посока да тръгна. Стори ми се логично да завия наляво, тъй като подсъзнанието ми казваше, че предишната нощ бяхме свърнали вдясно, за да стигнем до имението.
Подсъзнанието ми лъжеше, без да му мигне окото.
Пет минути по-късно ме завладя мъчителното усещане, че съм се загубила. Слънцето бавно и неумолимо се издигаше над хоризонта и лъчите му проникваха дори през плътните облаци. Не се сещах дали одеялото покриваше плътно тялото на Бил и нямах никаква представа дали багажникът пропуска светлина. В крайна сметка, безопасното транспортиране на вампири едва ли фигурираше сред приоритетите на автомобилните производители.
От друга страна, успокоявах се аз, багажникът би трябвало да е водонепропусклив — много важна подробност — и смело можех да се надявам, че не пропускаше и светлина. Но независимо от това смятах, че е жизненоважно да намеря тъмно място, на което да паркирам колата до настъпването на вечерта. Знаех, че трябва да се отдалеча от имението колкото се може по-бързо, защото всеки момент някой можеше да открие липсата на Бил и да тръгне по петите ми, но въпреки това отбих встрани от пътя и отворих жабката. Бог да благослови Америка! Вътре имаше карта на Мисисипи с притурка за Джаксън.