Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Тук вече Леандър се усмихна иронично.
— Какво, да не се опитвате да кажете, че не сте тази супер жена, която медиите така величаят.
Е, не можех да стоя така и да го оставя да ме победи.
— Аз съм абсолютен номер едно в моята професия — започнах енергично. — В областта на… какво беше там?… сливанията на фирми, никой копче не може да ми каже. Всеки знае, че след като печеля като жена толкова много, значи съм в пъти по-добра от мъж със същия ранг. Защото е всеизвестно, че каквото и да работят, жените трябва да са двойно по-добри от мъжете, за да получат поне половината от тяхната заплата.
Публиката отново избухна в спонтанен смях.
— За щастие обаче, това не е чак толкова трудно да се постигне — допълних аз и сама се засмях на заключението си.
Публиката и хората, които стояха зад камерите, видимо се забавляваха. Оливер стоеше до камера номер едно със сключени пред гърдите ръце и ме гледаше малко по-сериозно, отколкото ми се искаше. Аз му се ухилих.
Леандър си изкашля с кисела физиономия.
— Но защо тогава жени като вас, които са толкова добри професионалисти и обичат работата си, трябва да създават семейство?
— Е, нали някой трябва да харчи кинтите, които заработвам! — отговорих аз. Ах, колко хубаво беше за няколко минути да влезеш в ролята на друг човек. — Аз изобщо нямам време да им се нарадвам.
— Но вие, както по всичко личи, нямате време и да се грижите за децата си! — отговори Леандър. — Със сигурност сте пропуснали много от важните моменти в живота им: първата дума, първите стъпки…
— Недейте, че ще се разплача! — казах аз и отново погледнах към Оливер.
Стори ми се, че е напрегнат по особен начин. Може би причината бяха двамата мъже без карирани ризи, които стояха до него. Те се отличаваха, защото бяха с костюми и вратовръзки. Единият от тях беше поставил ръката си върху рамото на Оливер. Може би това беше онзи неблагонадежден програмен директор? Веднага му хвърлих изпълнен с укор поглед. Така ли изглеждаше един „корилей“?
— Можете ли изобщо да си спомните коя беше първата дума на по-голямата ви дъщеря? — провокативно ме попита Леандър.
— Разбира се, че мога! — отговорих му. — Първите думи на голямата ми дъщеря бяха „чоп суеи“. Може би прекалено често сме я водили на китайски ресторант.
Публиката се разсмя, но Леандър изпъшка изнервено. Побързах да добавя със сериозен тон.
— Разбира се, много е тежко да знам, че не аз съм тази, която духа на ожуленото детско коляно или успокоява детето, когато в пясъчника някой го е ударил с лопатка по главата. Но затова пък и не съм аз човекът, на чиито пръсти залепва детското лайно, или който пее трийсет пъти един след друг „Лека нощ, деца“. Нали затова децата имат и татковци — все пак имам мъж, нали? — и, разбира се, детегледачка. Две детегледачки, за всяко дете по една. Казват се Хени и Нени.
На Леандър хич не му харесваха разкрасените ми истории.
— А кой става през нощта, когато някое от децата е сънувало кошмар? — попита ме той иронично. — Вие не сте, защото винаги трябва да ставате много рано.
— Абсолютна заблуда — отговорих триумфиращо. — Та нали по цяла нощ съм будна, за да работя.
— Да, но аз не мога да работя така — каза Леандър и погледна критично от трибуната надолу.
Зад камера едно беше настъпило оживление. Оливер и двамата мъже в костюми обсъждаха нещо, без да ме изпускат от поглед.
— Съжалявам, но сега трябва да прекратя интервюто — казах на Леандър. По дяволите, откъде ли го познавах? — Работата ме зове!
Леандър погледна към тавана на студиото.
— Добре — каза той. — Само един последен съвет към нашите зрители. Какво трябва да направи човек, за да има успешна кариера като вашата?
Тъкмо вече бях станала.
— О-о-о, много е просто — казах, докато неспокойно се озъртах за Оливер. Къде беше изчезнал така внезапно? — Човек просто трябва да се влюби в работата си. Това е цялата тайна.
Леандър направи гримаса. В този момент разбрах защо ми се струваше толкова познат.
— Да, вече знам откъде ви познавам! — извиках възбудено. — Ходехме заедно на уроци преди първото си причастие. При свещеник Зайцингер? Йохен! Ти беше момчето с пърдящата възглавница.