Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Силно ли ви ритна? — питам с усмивка.
Тя се превива одве, сгъвайки се като хартиена фигурка, и сляпо протяга ръка към мен.
— Боли ме. Боли ме.
— Не! — възкликвам, и я хващам за ръката, но краката ѝ се подкосяват и тя се свлича на земята. Отпускам се на колене до нея, докато дамите ѝ идват тичешком. Тя ме поглежда с очи, потъмнели от страх и лице, бяло като някое от платната на корабите по реката, и изрича:
— Не казвайте нищо! Това ще отмине.
Веднага се обръщам към Беси и към Елизабет Брайън:
— Чухте нейна светлост. Вие двете не казвайте нищо и ми помогнете да я приберем вътре.
Каним се да я повдигнем, когато тя внезапно изпищява високо, сякаш някой я е пронизал с копие. Към нея моментално се втурват половин дузина кралски телохранители, но се заковават на място, когато я виждат на земята. Не смеят да я докоснат, нейното тяло е свещено. Объркани са и не знаят как е редно да постъпят.
— Донесете стол! — изсъсквам им, и един от тях хуква обратно. Идват от двореца с дървен стол с облегалка и подпори за лактите и ние, дамите, ѝ помагаме да седне в него. Внимателно отнасят стола в двореца, красивия дворец край реката, където е роден Хенри, дворецът, който носи късмет на Тюдорите, и я внасяме в затъмнената стая.
Стаята не е напълно готова, защото има повече от месец до времето, когато тя трябва да роди, но родилните ѝ болки започват въпреки правилата на голямата дворцова книга. Акушерките гледат мрачно; домашните прислужници се втурват вътре с чисти чаршафи, гореща вода, гоблени за стените, килими за масите, всички неща, които са били подготвяни за по-късно, но изведнъж стават необходими сега. Болките ѝ идват на дълги и бавни пристъпи, докато подготвят стаята около нея. Едно денонощие по-късно стаята е подредена до съвършенство, но бебето не се е родило.
Тя се обляга на богато избродираните възглавници и оглежда сведените глави на дамите си, коленичили в молитва. Разбирам, че търси мен, изправям се и тръгвам към нея.
— Молете се за мен — прошепва тя. — Моля ви, Маргарет, идете в параклиса и се молете за мен.
Озовавам се коленичила редом до Беси, сключили сме ръце върху олтарната преграда. Хвърлям поглед настрани и виждам, че сините ѝ очи са пълни със сълзи.
— Дай Боже да е момче и да дойде скоро — прошепва ми тя, като се опитва да се усмихне.
— Амин — изричам. — И дано да е здраво.
— Лейди Солсбъри, нали няма причина кралицата да не може да роди момче?
Решително поклащам глава:
— Абсолютно никаква причина. А ако някой някога ви пита, ако някой изобщо ви попита, Беси, длъжна сте заради нейна светлост да кажете, че не знаете да има причина тя да не роди здрав син.
Беси се отпуска на пети.
— Той пита — казва тя с поверителен тон. — Той наистина пита.
Ужасена съм.
— Какво пита?
— Пита дали кралицата споделя нещо, когато остане насаме с приятелките си, с вас и с дамите си. Пита дали тя се страхува, че не може да износи дете. Пита дали не съществува някакво скрито затруднение.
— А вие какво му казвате? — питам. Внимавам да не допусна изгарящи нотки на гняв в гласа си.
— Казвам му, че не знам за нищо такова.
— Ето какво ще му кажете — заявявам твърдо. — Кажете му, че кралицата е прекрасна дама — това е вярно, нали?
Бледа от усилието да се съсредоточи, тя кимва.
— Кажете му, че тя му е вярна съпруга — това е истина, нали?
— О, да.
— И че тя служи на страната като кралица, и служи на него като любяща съпруга и помощница. Не би могъл да има до себе си по-добра жена, принцеса по рождение и кралица по брак.
— Знам, че е такава. Наистина знам.
— Тогава, щом знаете толкова много, кажете му, че не може да има съмнение, че техният брак е угоден на Бог, че е угоден и на всички нас, и че този брак ще бъде благословен със син. Но той трябва да бъде търпелив.
Тя привива уста в очарователна нацупена гримаса и свива рамене.
— Знаете ли, няма смисъл да му казвам всичко това. Той не слуша това, когато му говоря.
— Но нали ви пита? Току-що казахте, че ви пита!
— Мисля, че пита всички. Но не се вслушва в никого, освен може би в епископ Улзи. Това е естествено, нали милорд епископът е толкова мъдър и знае Божията воля, и така нататък.
— В никакъв случай не му казвайте, че бракът му може да е невалиден — казвам направо. — Никога не бих ви простила, Беси, ако кажете нещо такова. Би било подло. Би било лъжа. Бог никога не би ви простил такава лъжа. А кралицата ще бъде наскърбена.