Снежния човек

— А какво точно се случи? — попита Хари и мярна пепелник сред купчините книжа.

— Рафто беше агресивен тип. Знаем, че е бил в апартамента на Они Хетлан непосредствено преди смъртта ѝ. Тя вероятно е разполагала със сведения за убиеца на Лайла Осен. След посещението при нея Рафто изчезва. Не е изключено да се е удавил. Навремето не видяхме основателна причина да започнем мащабно разследване.

— А възможно ли е да е избягал в чужбина?

Мюлер-Нилсен поклати глава с усмивка:

— Защо смятате така? Да кажем, че в този конкретен случай разполагахме със сериозно предимство: познавахме отлично заподозрения. На теория би могъл да напусне тайно Берген, но Рафто просто не беше такъв тип.

— И през всичките тези години никой от роднините и приятелите му не е получавал нищо от него?

Мюлер-Нилсен кимна.

— Родителите му починаха, а приятели Рафто почти нямаше. С бившата си съпруга се намираше в доста обтегнати отношения и дори да е жив, не би ѝ се обадил.

— А дъщеря му?

— Двамата се разбираха чудесно. Хубаво, умно момиче. С оглед на условията, в които израсна, от нея излезе човек.

Хари забеляза, че Мюлер-Нилсен говори за дъщерята на Рафто в изявително, а не в преизказно наклонение. В малките районни дирекции полицаите винаги се изразяват така, защото от тях се очаква да знаят почти всичко за всички.

— Рафто е имал вила на Финьой, нали?

— Да. Може да е потърсил убежище там, да е поразмислил над постъпката си и после да е… — Мюлер-Нилсен „разряза“ гръкляна си с пръст, за да демонстрира нагледно какво е направил Рафто. — Претърсихме вилата и острова с кучета. Организирахме и акция по издирването му във водата. Нищо.

— Искам да огледам района.

— Няма смисъл. Съседната вила е моя и на семейството ми. Къщата на Железния Рафто прилича на съборетина. Чудя се защо жена му още не я е продала, щом кракът ѝ не е стъпвал там толкова години. — Мюлер-Нилсен си погледна часовника. — Време е да отивам на съвещание, но един от главните инспектори, които участваха в събитията, ще прегледа докладите с вас.

— Няма нужда — отклони предложението Хари и погледна снимката в ръката си.

Изведнъж лицето му се стори познато, все едно току-що го бе видял. Преоблечен до неузнаваемост мъж? Минувач по улицата? Някой, изпълняващ съвсем тривиална роля, и затова още по-незабележим, например служител от „Паркинги и гаражи“, който обикаля из квартала му, или продавач във веригата с монопол върху продажбата на спиртни напитки „Винмонополе“? Хари не успя да се сети на кого му прилича Рафто.

— Значи не Герт, така ли?

— Моля?

— Нарекохте го Железния Рафто, а не Герт.

Мюлер-Нилсен погледна колебливо Хари. Опита се да се засмее, но не успя и само се усмихна накриво.

— Не, никога не би ни хрумнало да го наричаме с малкото му име.

— Благодаря ви за помощта.