Снежния човек

— Флеск!

Името беше произнесено с интонация и патос, характерни за бергенския изговор: с кратко „л“, дълго „е“ с повишаване на тона в средата и приглушено „с“. Мъжът, който произнесе толкова забавно фамилното си име — Петер Флеск — говореше задъхано, гръмко и любезно по телефона. Веднага сподели с Хари, че продава всякакви антикварни стоки, стига да не са големи, като набляга главно на лули, запалки, химикалки, кожени папки и писалищни принадлежности. В магазина му имало и нови, и употребявани стоки. Разчитал предимно на редовни клиенти на неговата възраст. На въпроса на Хари дали продава хартия „Коно“ Флеск отговори със съжаление в гласа, че вече не зарежда такива листове. Отдавна нямал в наличност.

— Вероятно ще ви затрудня, но тъй като познавате добре клиентите си, не мога да не ви попитам дали си спомняте кои от тях са купували от вас лист „Коно“ — поинтересува се Хари.

— Да, въртят ми се разни имена в главата: Мьолер, Шикюсен… Не разполагам със списък, но жена ми има уникална памет.

— Бихте ли ми изпратили по имейл списък с имената, приблизителната възраст и адреса на тези клиенти?

— Нямаме имейл — премлясна Флеск. — И скоро няма да имаме. По-добре ми дайте факс.

Хари му продиктува номера на Главното управление. После му хрумна нещо. Поколеба се, но прецени, че идеите не се появяват без причина.

— Случайно преди години да сте имали клиент на име Герт Рафто?

— Железния Рафто? — разсмя се Петер Флеск.

— Чували ли сте за него?

— Че как иначе? Знае го целият град. Не е купувал нищо от мен.

Преди Бярне Мьолер винаги съветваше Хари да елиминира всичко невъзможно, за да изолира единственото възможно. Точно по тази причина разследващият не бива да се отчайва, когато зачерква поредната версия. Напротив, трябва да се радва. Освен това Хари просто реши да провери случайно хрумнала му идея.

— Е, благодаря ви. Приятен ден.

— Той не е купувал нищо от мен, но аз съм купувал от него.

— Ами?

— Да. Носеше ми разни дреболии: сребърни запалки, позлатени химикали, всичко втора ръка. Купувал съм такива предмети от него, но преди да разбера откъде ги е вземал…

— И откъде ги е вземал?

— Не знаете ли? Крадял ги от местопрестъпленията, където го викали за оглед.

— А той купувал ли е нещо от вас?

— Не, на Рафто не му трябваха артикули от нашия магазин.

— А листове?

— Секунда да попитам жената.

Чу се как Флеск закри мембраната на слушалката с ръка. Въпреки това Хари чу викове, после разговор с по-нисък глас. Флеск отмести дланта си и обяви тържествено с бергенския си изговор:

— Според нея сме дали на Рафто последните листове от серията „Коно“ срещу счупена сребърна холандска поставка за химикалки. Нали ви казах, има уникална памет.

Хари затвори. Берген отново го зовеше.