Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
Хари се вторачи в лицето ѝ, наведено над лежанката. Абажурът на тавана обграждаше главата ѝ със светъл ореол. Хари дишаше тежко заради щангата върху гърдите си. Тъкмо бе повдигнал деветдесет и пет килограмовата тежест от статива, когато Катрине влетя в залата с гръм и трясък и опропасти опита му.
— Нямах избор — изпъшка той и отмести щангата малко по-нагоре, за да я подпре на гръдната си кост. — Дойде с адвоката си. Юхан Крун.
— Е, и?
— Още с влизането Крун ни обвини в използването на недопустими методи при опит да притиснем клиента му до стената. „Купуването и продаването на секс в Норвегия не е незаконно“, отсече той. Накрая заплаши вестниците да гръмнат със заглавия как норвежката полиция изнудва уважаван лекар да наруши отговорността си да пази в тайна информацията за пациентите си.
— За бога, Хари! — извика Катрине с разтреперан от ярост глас. — Разследваме убийство, дявол да го вземе!
Хари за първи път я виждаше да губи контрол.
— Виж — подхвана той с мек, спокоен глас, — за момента не разполагаме с доказателства, че убийството на Силвия Утершен и отвличането на Бирте Бекер са свързани пряко с болестта на децата им. Крун го знае. Нямам правно основание да задържа клиента му.
— Ами тогава продължавай да… лежиш тук и да бездействаш!
Хари вече усещаше силна болка в гръдната кост. Катрине всъщност имаше право.
Тя закри лицето си с длани.
— Аз… съжалявам. Просто исках… Днес беше тежък ден.
— Добре — простена Хари. — Катрине, помогни ми с тази щанга… вече направо…
— Сетих се! — възкликна тя и откри лицето си. — Ще започнем от другаде! От Берген!
— Не — изпъшка Хари с последния въздух в дробовете си. — Берген изобщо не влиза в плановете ми. Моля те…
Погледна я. Тъмните ѝ очи плувнаха в сълзи.
— Оправяй се сам — прошепна тя.
После се усмихна. Промяната в нея настъпи толкова неочаквано: човекът, наведен над Хари, сякаш се преобрази за миг. В погледа ѝ се появи странен блясък и тя изрече с напълно спокоен глас:
— Или пукни.
С изумление чу как стъпките ѝ заглъхнаха в далечината, а скелетът му изпука. Пред очите му затанцуваха червени точици. Хари изруга, стисна щангата и се опита да я отмести с рев. Желязото не помръдна.
Думите на Катрине бяха на път да се сбъднат: той можеше и да умре. Въпрос на избор. Смешно, но истина.
Натисна щангата с тяло и я катурна настрани. После чу как дисковете се откъснаха и се стовариха върху пода с оглушителен трясък, а лостът падна от другата страна. Надигна се. Дисковете се търкаляха по пода без цел и посока.
Взе си душ, преоблече се и се качи на шестия етаж. Отпусна се върху стола в кабинета си и усети познатата сладка болка — предвестник на мускулна треска. Прослуша съобщението на телефонния си секретар: Бьорн Холм го молеше да се обади „възможно най-скоро“.
Холм вдигна. Зад него се чуваше сърцераздирателно хлипане под съпровода на педал-стийл китара.
— Какво става при теб? — попита Хари.
— Дуайт Йоъкъм — обясни Холм и намали музиката. — Много секси дявол, а?
— Имах предвид: какво става по отношение на работата.
— Получих резултатите от експертизата на писмото от Снежния човек.
— И?
— Разпечатката не е нищо особено. Направена е от стандартен лазерен принтер.
Хари чакаше продължението. Усети, че Холм е намерил нещо интересно.
— Хартията обаче се оказа специална. Никой от колегите в лабораторията не се е натъквал на такъв вид. Затова ни отне известно време, докато я проучим. Изработена е от митсумата — японско лико, наподобяващо папирус. Разпознава се по специфичната миризма. От кората се прави хартия на ръка. Точно този вид, който ни попадна, се среща изключително рядко. Нарича се „Коно“.
— „Коно“?
— За да се сдобиеш с него, трябва да отидеш в магазин за писалки с цена десет хиляди крони, където продават специално мастило и бележници с кожена подвързия. Сещаш се…
— Всъщност не.
— И аз не съм стъпвал на такива места — призна Холм. — По наша информация обаче в Осло има само един магазин, където продават хартия за писма „Коно“: „Ворше“ на улица „Гамле Драменсвайен“. Говорих с продавача. Рядко се случвало някой да купи такава хартия и вече не поръчвали. По думите му в днешно време хората били престанали да ценят качествените неща.
— Да разбирам ли, че…?
— Да, не си спомня кога за последно е продал на клиент лист „Коно“.