Снежния човек

— Бившата на Рафто ме хареса — обясни тя и мушна ключа в бравата.

Вътре миришеше на мухъл и на влажно дърво. Хари чу щракване в полумрака и помещението се окъпа в светлина.

— Значи жена му има ток, въпреки че не използва вилата — отбеляза той.

— Не го плаща тя — Катрине се огледа. — Полицията поема консумативите.

Вилата с площ двайсет и пет квадратни метра се състоеше от всекидневна, комбинирана с кухня, и спалня. Върху кухненския плот и масата за хранене се търкаляха празни бутилки. Нямаше картини на стените, нито украса на первазите, нито книги по лавиците.

— Има и мазе — Катрине посочи капак върху пода. — Това е по твоята част. Какво ще правим?

— Ще търсим.

— Какво?

— Не мисли за това.

— Защо?

— Защото ако си поставиш конкретна цел, вероятността да пропуснеш нещо важно се увеличава. Спри да мислиш. Когато го видиш, ще разбереш какво търсиш.

— Добре — съгласи се тя.

— Ти се заеми с двете стаи — заръча Хари, приближи се до капака и дръпна желязната халка.

Пред него се откри тясна дървена стълба към тъмно подземие.

Хари се молеше Катрине да не е забелязала колебанието му.

Докато слизаше, погълнат от влажния мрак с мирис на пръст и прогнили греди, по лицето му се полепиха изсъхнали, мъртви паяжини. Долу напипа ключ за осветление и го натисна. Нищо. Единствената светлина в тъмното идваше от червеното око в горната част на фризер, опрян до по-късата стена. Хари включи джобното си фенерче. Лъчът се плъзна по врата към килер.

При отварянето ѝ пантите изскърцаха: дърводелско ателие с инструменти. „За човек с амбицията да прави нещо смислено — прецени Хари, — не само да залавя убийци.“ Ако съдеше по вида на инструментите обаче — чисто нови, почти неизползвани, — Рафто вероятно бе стигнал до извода, че е по-полезен не като дърводелец, а като чистач на обществото. Някакъв звук стресна Хари и той мигом се обърна. Оказа се фризерът. Термостатът бе задействал вентилатора. Хари се приближи до втория килер в мазето. Върху предметите вътре бе метнато платнище. Хари го свали. Лъхна го мирис на влага и мухъл. Лъчът на фенерчето освети изгнил чадър за слънце, пластмасова маса, наредени едно върху друго пластмасови чекмеджета, избелели пластмасови столове и комплект за крокет. С това се изчерпваха предметите в мазето. Хари се заслуша как Катрине обикаля стаите горе и бутна вратата на килера. Не успя да я затвори, защото едно от пластмасовите чекмеджета му попречи: беше се катурнало настрани, когато Хари отметна платнището. Понечи да го ритне, но забеляза надпис с удебелени букви от външната му страна: „Електролукс“. Хари веднага се приближи до бръмчащия фризер. Дръпна дръжката на вратата, но без успех. Забеляза катинара под дръжката. Взе щанга тип „кози крак“ от дърводелското ателие и се върна при фризера. Катрине тъкмо слизаше по стълбите.

— Горе не намерих нищо — обясни тя. — Предлагам да си тръгваме. Какво правиш?

— Нарушавам законовите разпоредби за обиск — отвърна Хари, запъна единия край на козия крак над катинара и натисна с тялото си другия край. Нищо.