Бебето на Розмари

Тя сложи куфара до най-близкия стол и седна. Кожата на дамската й чанта се бе овлажнила в ръцете й. Тя отвори чантата, извади салфетка и избърса дланите си, горната устна и слепоочията си. Сърцето й биеше като лудо.

— Как е времето навън? — запита мис Ларк.

— Ужасно — отвърна Розмари. — Трийсет и пет градуса.

Мис Ларк въздъхна страдалчески.

От кабинета на доктор Сейпърстайн излезе една жена, бременна в пети или шести месец, с която Розмари се беше виждала преди. Кимнаха си една на друга. Мис Ларк влезе в кабинета.

— Сигурно го очаквате всеки момент, нали? — запита жената и застана да чака до бюрото на секретарката.

— Във вторник — рече Розмари.

— Желая ви щастие — рече жената. — Имате късмет, че всичко ще мине преди жегите през юли и август.

Мис Ларк излезе от кабинета.

— Влезте, мисис Байрън — каза тя и се обърна към Розмари. — Веднага след това ще ви приеме.

— Благодаря — рече Розмари.

Мисис Байрън влезе в кабинета на доктор Сейпърстайн и затвори вратата. Другата жена уговори с мис Ларк датата за следващия си преглед и си тръгна, като отново пожела успех на Розмари и се сбогува.

Мис Ларк пишеше. Розмари взе един брой на списание „Тайм“ от масичката. На корицата с червени букви на черен фон пишеше: „Бог мъртъв ли е?“ Тя погледна съдържанието и отвори на страницата за шоу бизнес. Имаше статия за Барбара Стрейзънд. Опита се да я прочете.

— Хубав парфюм — каза мис Ларк. — Как се казва?

— „Шантал“ — отвърна Розмари.

— Много по-хубав е от онзи, който употребявахте преди. Нали не се обиждате, че ви го казвам?

— Онова не беше парфюм — обясни Розмари. — Беше амулет, който носи щастие. Скоро го изхвърлих.

— Хубаво сте направили — рече мис Ларк. — Може би и докторът ще последва примера ви.

— Доктор Сейпърстайн ли? — сепна се Розмари.

— Ъ-хь — изсумтя мис Ларк. — Той употребява лосиона за след бръснене. Но вие казахте, че това не е козметика, нали? Значи и той носи амулет. Само че той не е суеверен. Или поне така мисля. Както и да е. От време на време и той миришеше на същото, само че много по-силно от вас. Толкова силно, че не мога да се приближа на по-малко от метър до него. Как така не сте усетили?

— Не съм — рече Розмари.

— Вероятно не сте идвали в такива дни — продължи мис Ларк. — Или може би сте си мислели, че това е миризмата от вашия амулет. Какво представлява, някакво химическо…

Розмари се изправи, остави броя на „Таим“ и взе куфара си.

— Съпругът ми ме чака отвън — прекъсна тя секретарката. — Забравих да му кажа нещо. Ще се върна след минута.

— Може да оставите куфара тук — предложи мис Ларк.

Но Розмари го взе със себе си.