Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Естествено, че така би постъпил.
Ето, виждаш ли, идиотка такава?
Но защо не се бе показвал гол пред нея през всичките тези месеци?
Така или иначе, беше доволна, че изхвърли проклетия амулет. Отдавна трябваше да го стори. Преди всичко, изобщо не трябваше да го приема от Мини. Колко добре се чувстваше сега без противната му миризма! Тя се изсуши и обилно се напръска с одеколон.
Не се беше показвал гол, защото страдаше от някакъв обрив и това го смущаваше. Актьорите са суетни, нали така? Елементарно.
Но защо беше изхвърлил книгата? И защо прекарваше толкова време у Мини и Роман? И така напрегнато очакваше новината за ослепяването на Доналд Баумгарт? И защо така забързано бе влетял вкъщи с непочистен грим, тъкмо преди Хъч да загуби ръкавицата си?
Тя подсуши и среса косите си, сложи си сутиен и пликчета. После отиде в кухнята и изпи две чаши студено мляко.
Не знаеше.
Отиде в детската стая, отмести ваничката от стената и закрепи парче пластмаса с кабарчета върху тапета, за да не се мокри, когато бебето разплиска водата.
Не знаеше.
Не знаеше дали полудява или разсъждава логично, дали магьосниците просто копнеят за сила или пък наистина я притежават, дали Гай я обичаше или беше предал нея и бебето.
Беше почти четири часа. Той щеше да се прибере след около час.
Обади се в Профсъюза на актьорите и поиска телефонния номер на Доналд Баумгарт. Позвъни у тях и след първия звън чу нетърпелив рязък глас.
— Да?
— Търся Доналд Баумгарт.
— На телефона.
— Обажда се Розмари Удхаус — каза тя. — Съпругата на Гай Удхаус.
— О, така ли?
— Исках…
— Боже мой! — възкликна той. — Трябва да сте много щастлива в последно време! Както чух, живеете сред кралско великолепие в Брамфорд, пийвате си отбрани вина в кристални чаши и ви прислужват тълпи от униформени лакеи.
— Исках просто да попитам как сте, дали няма някакво подобрение.
— Божичко, млада госпожо — горчиво се засмя той. — Чувствам се чудесно! Просто великолепно! Има огромно подобрение! Днес съм счупил само шест чаши, само три пъти паднах по стълбите и само два пъти пресякох улицата с бастуна си сред воя на сирените на пожарни коли! С всеки изминал ден се чувствам все по-добре и по-добре!
— И Гай и аз ужасно съжаляваме, че той има успех, заради вашето нещастие — каза Розмари.
Доналд Баумгарт замълча за миг и после каза:
— О, по дяволите. Винаги така става. На някой му върви, а на друг не. Той така или иначе щеше да успее. Честно да ви кажа, след онова второ прослушване за пиесата, дето беше боклук, бях стопроцентово убеден, че той ще получи ролята. Беше страхотен.
— А той мислеше, че вие ще я получите — рече Розмари. — И се оказа прав.
— Накратко…
— Съжалявам, че не успях да дойда онзи път, когато Гай е идвал у вас — каза Розмари. — Той ме покани, но аз бях заета.
— Идвал е при мен ли? Сигурно имате предвид онзи ден, когато се събрахме да пийнем по едно.
— Да — отвърна тя. — Точно това исках да кажа.
— По-добре, че не дойдохте — каза той. — Доколкото знам, там не пускат жени. Не, всъщност след четири може, точно така. А ние се видяхме след четири. Беше ужасно мило от страна на Гай. Повечето хора не биха проявили подобно… ами, благородство, тъй да се каже. Аз едва ли бих се държал така, признавам си.
— Искате да кажете, че загубилият черпи късметлията? — запита Розмари.
— Тогава изобщо нямахте представа, че само след седмица… всъщност след по-малко от седмица…
— Точно така — прекъсна го Розмари. — Това беше само няколко дни преди вие да…
— Да ослепея. Да. Това беше в сряда или четвъртък, защото същия ден ходих на едно матине… в сряда май беше… и в неделята същата седмица стана това. Хей, — засмя се той. — Да не би Гай да ми е сипал нещо в питието?
— Не — отвърна Розмари с разтреперан глас. — А между другото, тук има нещо ваше.
— Какво имате предвид?
— Не знаете ли?
— Не загубихте ли нещо през онзи ден?
— Не, или поне не си спомням.
— Сигурен ли сте?
— Да не би да имате предвид вратовръзката ми?
— Да — Да — рече тя.
— Ами, той взе моята, а аз — неговата. Може би си я иска обратно? Ще му я върна. В момента изобщо не ме интересува каква вратовръзка нося и дали изобщо имам връзка.