Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Да, да, непременно.
Много странно, помисли си Розмари, докато чакаше да пресече Пето авеню. Гай наистина беше казал, че Доминик му е дал билетите, тя беше абсолютно сигурна в това. Спомни си, че се чудеше дали да изпрати на Доминик бележка и да му благодари и накрая беше решила, че не е необходимо. Не бе възможно да се е заблудила.
Светофарът светна зелено и тя прекоси улицата.
Но не бе възможно Гай да е сбъркал. Той не получаваше безплатни билети всеки ден. Няма начин да е забравил от кого ги е получил. Нима я бе излъгал съзнателно? Може би билетите не са му били дадени, а просто ги е намерил и ги е задържал. Не, тогава в театъра щеше да има скандал. Гай не би я изложил по този начин.
Тя тръгна на запад по Петдесет и седма улица, вървеше бавно, заради тежестта на големия си корем, от който я болеше гърбът. Денят беше горещ и влажен, температурата вече беше над трийсет градуса и още се покачваше. Вървеше съвсем бавно.
Може би просто Гай тогава е искал нея да я няма в апартамента? Дали не беше отишъл сам да купи билетите? За да може спокойно да работи върху сцената от онази пиеса? Но в такъв случай не беше нужно да я мами. В старото им едностайно жилище той неведнъж я беше молил да излезе за час-два, докато работи и тя го правеше с радост. В повечето случаи обаче, той предпочиташе тя да е там, за да му подава репликите и да бъде негова публика.
Дали причината не бе някоя жена? Някоя от старите му приятелки, за срещата с която не му стигаха само два часа? Може би той бе под душа, когато Розмари се прибра, за да измие следите от парфюма й? Не, онази вечер апартаментът миришеше не на парфюм, а на корени от танис. Тя си спомни, че се наложи да увие амулета във фолио, заради миризмата. Освен това Гай беше прекалено възбуден и любвеобилен, за да е прекарал часовете преди това с някоя друга. Тя си спомни, че тогава той я люби особено страстно. А после, когато той заспа, тя бе чула флейтата и гласовете от апартамента на Мини и Роман.
Не, не флейтата, а грамофона, който доктор Шанд пускаше.
Може би тогава Гай бе узнал за грамофона. Дали не е бил у тях онази вечер? На един от техните шабати…
Тя се спря и се загледа в една витрина, защото не желаеше повече да мисли за магьосници, сборища, за бебешка кръв и за това, че Гай може би е бил там. Защо беше срещнала този идиот Доминик? Изобщо днес ли трябваше да излиза. Беше прекалено горещо и задушно.
На витрината имаше чудесна малиновочервена крепдешинена рокля. Като мине вторник, след като поне отчасти възстанови фигурата си, може би ще дойде да попита за цената. И на онези лимоненожълти тесни панталони и на червената блуза…
Все пак, в крайна сметка, трябваше да продължи. Да продължи да върви, да продължи да размишлява и да усеща движенията на бебето.
В книгата, (която Гай беше изхвърлил) се разказваше за церемонии по посвещаването, за това как сборищата приемат нови членове, които биват покръствани и миропомазвани (според техните обичаи) и белязвани с „магьоснически знак“. Възможно ли бе душът да е отмивал миризмата от намазването му с танис и Гай да се е присъединил към тяхното сборище? И сега той (не, не може да бъде) е един от тях и някъде по тялото му има таен белег на принадлежността му към магьосническото сборище?
По едно време той носеше парче лейкопласт на рамото си. Беше го забелязала в гримьорната му във Филаделфия („Заради оная противна пъпка“ беше казал той, когато тя го попита). Лейкопластът беше там и преди няколко месеца („Това не е пак оная пъпка, нали?“ беше попитала тя.) Нима и сега лейкопластът беше на същото място?
Тя не знаеше. Той вече не спеше гол. Преди го правеше, особено ако времето е горещо. Но сега вече не, от няколко месеца насам. Сега всяка нощ спеше с пижама. Кога за последен път го беше видяла гол?
Близо до нея изсвири клаксон, докато пресичаше Шесто авеню.
— За Бога, госпожо — каза някакъв човек зад нея.
Но защо, защо? Той беше Гай, а не някакъв откачен старец, който си няма друга работа, няма цел в живота и търси други начини, за да повдигне самочувствието си! Той си имаше вълнуваща и интересна работа, която го поглъщаше изцяло и напредваше в кариерата си с всеки изминал ден! За какво му беше да се занимава с кадилници, магически ножове, жезли и други подобни дивотии в компанията на хора като Гилморови, Фонтейнови и Мини и Роман? Какво беше това, което те му даваха и което не можеше да получи от друг?
Знаеше отговора още преди да си зададе въпроса. И съзнателно бе формулирала въпроса, за да отложи момента, в който ще се сблъска с отговора.