Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Розмари се надигна от стола, взе си чантата и отиде в стаята за прегледи.
— Съгласна съм да ме настанят където и да е — каза тя. — Даже и в някой килер.
— Сигурен съм, че ще успея да уредя нещо по-добро — каза доктор Хил. Той влезе след нея в стаята и включи климатичната инсталация на прозореца със сини завеси. Беше доста шумна.
— Да се съблека ли? — попита Розмари.
— Не, не още — каза докторът. — Сигурно ще се наложи поне половин час да говоря по телефона. Легнете да си починете.
Той излезе от стаята и затвори вратата.
Розмари отиде до кушетката в другия край на стаята и тежко се отпусна върху нея. Остави чантата си на един стол.
Бог да благослови доктор Хил.
Цял живот щеше да му бъде благодарна.
Събу си сандалите и блажено се отпусна по гръб. Откъм климатичната инсталация полъхваше приятен хлад. Бебето бавно и мързеливо се преобърна, като че го усещаше.
„Сега вече всичко е наред, Анди или Джени. Скоро ще бъдем в хубаво чисто легло в болница «Синай», няма да приемаме посетители и…“
Ами пари. Тя седна на кушетката, отвори си чантата и преброи парите на Гай, които беше взела от чекмеджето. Имаше сто и осемдесет долара и още шестнайсет и нещо нейни пари. Те със сигурност щяха да бъдат достатъчни, ако трябва да плати нещо предварително. Ако й трябваха още пари, Брайън щеше да й изпрати или Хю и Елиз щяха да й дадат на заем. Или Джон. Или Грейс Кардиф. Имате достатъчно хора, на които да разчита.
Тя извади шишенцето с капсулите, прибра парите и затвори чантата. Остави капсулите и чантата на стола до себе си и пак се отпусна по гръб на кушетката. Ще даде капсулите на доктор Хил, реши тя. Той щеше да ги анализира, за да се увери, че в тях няма нищо вредно. Не можеше да има. На тях бебето им трябваше здраво, нали така, за безумните им ритуали?
Тя потрепери.
Чудовища такива.
И Гай също.
Ужасно, ужасно.
Кръстът я заболя от поредната контракция, най-силната досега. Тя задиша учестено, докато болката премина. Тази беше третата за този ден.
Щеше да каже на доктор Хил.
Живееше с Брайън и Доди в голямата модерна къща в Лос Анжелис, а Анди тъкмо беше проговорил, (макар че беше само на четири месеца), когато доктор Хил надникна през вратата и тя отново се озова в стаята за прегледи, легнала на кушетката сред хладния въздух от климатичната инсталация. Тя заслони с ръка очите си и му се усмихна.
— Май съм задрямала — каза тя.
Той разтвори широко вратата и се отдръпна. Влязоха доктор Сейпърстайн и Гай.
Розмари седна на кушетката и свали ръка от очите си.
Те се приближиха и спряха близо до нея. Лицето на Гай беше студено и безизразно. Той гледаше стената, само стената, а нея не погледна нито веднъж.
— Ела с нас, Розмари, и не вдигай шум — каза доктор Сейпърстайн. — Недей да спориш и да правиш сцени, защото ако кажеш още само една дума за вещици и магии, ще бъдем принудени да те отведем в приют за душевно болни, а там условията за раждане на бебето ти съвсем няма да бъдат най-добрите. Ти не искаш това, нали? Хайде, обуй се сега.
— Ние само ще те отведем у дома — каза Гай, като най-сетне я погледна. — Никой няма да ти стори нищо лошо.
— Нито пък на бебето — допълни доктор Сейпърстайн. — Обуй се.
Той взе шишенцето с капсулите, погледна го и го прибра в джоба си. Тя си обу сандалите, а той й подаде чантата. Тръгнаха да излизат. Доктор Сейпърстайн я държеше за ръката, а Гай едва докосваше лакътя на другата. Доктор Хил вдигна куфара и го подаде на Гай.
— Тя вече е добре — каза доктор Сейпърстайн. — Просто ще я заведем у тях да си почине.
— Точно това й е нужно — усмихна се доктор Хил. — При подобни случай сънят оправя нещата.
Тя го погледна и не каза нищо.
— Благодаря ви за грижите, колега — каза доктор Сейпърстайн.
— Жалко, че се е наложило да идвате чак дотук и… — започна Гай.
— Радвам се, че можах да помогна, сър — каза доктор Хил на доктор Сейпърстайн и им отвори входната врата.
Бяха дошли с кола. Караше я мистър Гилмор. Розмари седна между Гай и доктор Сейпърстайн на задната седалка.
Никой не проговори.
Колата потегли към Брамфорд.
Човекът, който обслужваше асансьора, се усмихна на Розмари, когато тръгнаха през фоайето към него. Казваше се Диего. Усмихна се, защото я харесваше, предпочиташе я пред другите наематели.