Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Усмивката му й напомни за нейната индивидуалност, пробуди нещо в нея, оживи я.
Тя тихичко отвори чантата си, пъхна пръст в халката на ключодържателя и, когато съвсем наближиха вратата на асансьора, преобърна чантата, като изсипа всичко от нея, освен ключовете. Червилото, монети, изпомачканите десетачки и двайсетачки на Гай, всичко. Тя глупаво погледна надолу. Гай и доктор Сейпърстайн започнаха да събират нещата, докато тя стоеше омаляла и неспособна да се наведе заради корема си. Диего излезе от асансьора и се наведе да помогне, като загрижено цъкаше с език. Тя влезе заднишком в асансьора, за да не им пречи и без да ги изпуска от поглед, натисна с крак голямото кръгло копче на пода. Плъзгащата се врата започна да се затваря. Розмари дръпна вътрешната решетка.
Диего се опита да задържи вратата отворена, но тя заплашваше да му премаже пръстите и затова той заблъска по външната врата.
— Хей, мисис Удхаус!
„Съжалявам, Диего.“
Тя дръпна ръчката и кабината с клатушкане се понесе нагоре.
Щеше да се обади на Брайън. Или на Джоан, на Елиз, на Грейс Кардиф. На който и да е.
„Още не е свършено с нас, Анди!“
Тя спря кабината първо на деветия, после на шестия, после почти подмина седмия и накрая успя как да е да отвори двете врати и пристъпи в коридора на седмия етаж. Тръгна по разклоненията му колкото можеше по-бързо. Пак усети контракция, но продължи да върви без да й обърне внимание.
Индикаторът на асансьора за поръчки примига от четири на пет и тя разбра, че Гай и доктор Сейпърстайн се качваха с него, за да й пресекат пътя.
Сега пък, естествено, ключът не искаше да влезе в бравата.
Най-сетне го завъртя и се озова в апартамента, като затръшна вратата в момента, в който се отвори вратата на асансьора и окачи веригата, тъкмо когато ключът на Гай влезе в ключалката. Тя спусна резето, но ключът на Гай веднага го върна обратно. Вратата се отвори и се блъсна във веригата.
— Отваряй, Роз — извика Гай.
— Върви по дяволите — изкрещя тя.
— Няма да ти сторя нищо лошо, скъпа.
— Ти си им обещал бебето. Махай се.
— Нищо не съм им обещавал — каза той. — Не разбирам за какво говориш. На кого да съм го обещал?
— Розмари — му тя гласа на доктор Сейпърстайн.
— И вие също. Махайте се.
— Само си въобразяваш, че срещу теб има някакъв заговор.
— Махайте се — извика тя, затръшна вратата и спусна резето.
Този път то остана на мястото си.
Тя се отдръпна назад без да го изпуска от поглед и после отиде в спалнята.
Беше девет и половина.
Не помнеше наизуст номера на Брайън, а тефтерчето й беше долу в преддверието или в джоба на Гай. Наложи се телефонистката да потърси номера му в Омаха. Когато най-сетне я свърза, все още никой не отговаряше у тях.
— Искате ли след двайсет минути да опитам пак? — попита телефонистката.
— Да, ако обичате — каза Розмари. — Ако може след пет минути.
— Не мога след пет минути — обясни телефонистката, — но ще опитал след двайсет, ако желаете.
— Да, моля ви — каза Розмари и затвори.
Обади се на Джоан, но нея също я нямаше.
Номерът на Елиз и Хю беше… не, не го знаеше. Измина цяла вечност, докато й дадат номера им от информацията. Най-после го набра и се обади портиерката на къщата им. Бяха заминали за уикенда.
— Мога ли да им се обадя там? Много е спешно.
— Вие секретарката на мистър Дънстан ли сте?
— Не. Аз съм тяхна близка приятелка. Много е важно, трябва да говоря с тях.
— Те са на Файър Айлънд — каза жената. — Да ви дам ли номера им?
— Моля ви.
Тя го запомни, благодари на жената и тъкмо се готвеше да го набере, когато дочу стъпки и шепот откъм коридора. Розмари се изправи.
В спалнята влязоха Гай и мистър Фонтейн.
— Миличка, нищо лошо няма да ти направим — каза Гай, а зад него се появи доктор Сейпърстайн със заредена спринцовка. Иглата й сочеше нагоре и от нея се стичаха капчици, а палецът му леко натискаше буталото. След тях идеха доктор Шанд, мисис Фонтейн и мисис Гилмор.
— Ние сме твои приятели — каза мисис Гилмор.
— Няма от какво да се страхуваш, Розмари. Говоря ти съвсем искрено — каза мисис Фонтейн.
— Това е само леко успокоително — каза доктор Сейпърстайн. — Ще ти отпусне нервите и хубавичко ще се наспиш.