Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— И дори да не ми я беше подарил, ти не бива да изхвърляш чужди книги. Щом искам да прочета нещо, значи наистина искам.
— Извинявай — каза той.
Това не й даваше мира през целия ден. Освен това беше забравила нещо, което трябваше да го попита. Това също я тормозеше. Сети се какво беше едва вечерта, докато се връщаха пешком от „Ла Скала“, ресторант, който се намираше близо до Брамфорд.
— Откъде знаеш, че доктор Шанд пусна грамофона? — попита тя.
Отначало той не разбра.
— Онзи ден — обясни тя, — когато четох книгата и спорихме, ти ми каза, че просто доктор Шанд е пуснал грамофона. Откъде знаеш, че е така?
— О, той ми каза — отвърна Гай. — Доста отдавна. Казах му, че сме чули нещо като флейта през стената на няколко пъти и той ми обясни. Откъде накъде мислиш, че зная?
— Нищо не мисля — отвърна Розмари. — Просто се питах, това е.
Тя не можеше да заспи, лежеше по гръб будна и гледаше намръщена в тавана. Бебето си спеше спокойно, но тя не можеше. Беше неспокойна и се тревожеше, без да знае за какво.
Е, разбира се за бебето и за това дали всичко ще мине както трябва. Напоследък не правеше редовно упражненията си. Това няма да се повтори, обеща тържествено тя.
Всъщност, вече беше понеделник, тринайсети. Още петнайсет дена. Две седмици. Вероятно всички жени са изнервени и неспокойни две седмици преди раждането. И не могат да спят, защото им се повдига и им е омръзнало да спят по гръб! Когато всичко премине, първото нещо, което ще направи, е да спи цели двайсет и четири часа по корем, заровила лице във възглавницата.
Откъм апартамента на Мини и Роман се чу някакъв звук, но сигурно беше от горния или от долния етаж. Всички звуци се смесваха и трудно се различаваха, когато работеше климатичната инсталация.
Сигурно вече са в Париж. Блазе им. Някой ден тя и Гай ще отидат там заедно с трите си хубави дечица.
Бебето се събуди и се размърда.
Девета глава
Розмари купи лигнин, памучни тампони, талк и бебешки лосион; намери пералня за пеленките и подреди бебешките дрешки в чекмеджетата на скрина. Поръча и картичките, с които щеше да уведоми за раждането. Гай трябваше само да се обади по телефона, за да добавят върху тях името и датата на раждане. Адресира ги и залепи марки на пликовете. Прочете една книга, която се казваше „Съмърхил“ и в нея се предлагаше едва ли не най-подходящия метод за възпитание на детето. После обсъди книгата с Елиз и Джоан в един ресторант, където те я бяха поканили на обяд.
Започна да усеща контракции, понякога по една на ден, понякога нито една, а някой път и по две.
От Париж пристигна картичка с изглед на Триумфалната арка, на която пишеше със ситен почерк; „Непрестанно мислим за вас. Времето е чудесно, храната също. Пътуването мина добре. С обич, Мини.“
Бебето се смъкна по-надолу, готово за раждането си.
Рано следобед в петък, на двайсет и четвърти юни, на щанда за канцеларски стоки в „Тифани“, където бе отишла да купи още пликове, Розмари срещна Доминик Поцо, бившия преподавател на Гай по сценична реч. Той беше нисък, мургав и прегърбен човек с креслив и неприятен глас. Когато я забеляза, забърза към нея, стисна й ръката и я поздрави за добрия й външен вид и за успехите на Гай напоследък, за които отричаше да има някакви заслуги. Розмари му разказа за пиесата, в която Гай щеше да участва и за последното предложение на „Уорнър Брадърс“. Доминик беше възхитен. Той каза, че сега Гай наистина ще има полза от услугите му и накара Розмари да обещае, че ще накара Гай да му се обади. Накрая й пожела всичко хубаво и тръгна към асансьора. Розмари, обаче го задържа.
— Не успях да ви благодаря за билетите за „Вълшебства“ — рече тя. Наистина много ми хареса и мисля, че ще има още много представления, като онази пиеса по Агата Кристи в Лондон.
— „Вълшебства“ ли? — изненада се Доминик.
— Дали сте на Гай два билета. О, това беше много отдавна. Още през есента. Отидох с една приятелка, понеже Гай вече я беше гледал.
— Никога не съм давал на Гай билети за „Вълшебства“ — каза Доминик.
— Сигурно сте забравили. Това беше миналата есен.
— Не, мила моя. Никога не съм давал билети за „Вълшебства“ на когото и да било, просто защото не съм разполагал с такива. Станала е някаква грешка.
— Сигурна съм, че той ми каза, че ги е получил от вас.
— Тогава той нещо се е заблудил — рече Доминик. — Нали ще му предадете да ми се обади?