Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

Рълф погледна разрушената кула, после един по един останалите, изду бузи и изпусна тежка въздишка:

– Да си призная, тъжна работа е това героичната смърт, но аз съм воин, а в този занаят човек рано или късно си отива.

Нищо се изсмя и дрезгавият му остър смях накъса тишината.

– Мен ако питаш, и двамата с теб сме изкарали повече отколкото заслужаваме! Бяхме заедно в битката срещу сняг и глад, пара и жажда, заедно ще сме и в тази. Тук! Сега!

Трудно можеше да си представи човек, че този мъж – гордо изправен със стомана в ръка, с пригладена назад чорлава коса и святкащ поглед – е същият окаян просяк, когото Ярви толкова пъти беше прескачал на палубата на „Южен вятър“. Сега изглеждаше точно като кралски първенец, човек, чийто повелителен тон не оставяше място за съмнение и неподчинение, чиято умопомрачена самоувереност успяваше да вдъхне кураж на околните, дори на Ярви.

– Джоуд, вземи щита си – продължи Нищо. – Сюмаел, ти – брадвичката си, и двамата заставате отляво. Това е по-слабият ни фланг. Не оставяйте никой да ми излезе отстрани. Дръжте ги там, където аз и мечът ми ще ги срещнем очи в очи. Анкран, ти и Ярви заставате отдясно. Тази лопата ще свърши работа като сопа: ако замахнеш както трябва, всичко става за убиване. Дай на Ярви ножа, така и така има само една ръка. Една ръка, но кралска кръв в жилите!

– И това как да я запазя там ме притеснява най-много – промърмори под нос Ярви.

– Двамата с теб, значи. – Анкран му подаде ножа.

Нямаше гард над дръжката, нямаше и кой знае каква дръжка – просто две парчета дърво, стегнати с кожен ремък около позеленяващо откъм тъпата страна острие. Острата поне бе що-годе добре наточена.

– Двамата с теб – отвърна Ярви, докато го поемаше от ръката му, после го стисна здраво.

Ако тогава, когато за пръв път видя Анкран във вонящата изба на търговеца на роби във Вулсгард, някой му беше казал, че един ден ще се бие рамо до рамо с него, нямаше да му повярва. Сега въпреки страха си беше горд да го направи.

– С добър кървав край от това пътешествие ще излезе хубава песен, мисля аз. – Нищо протегна свободната си ръка към арката на входа, откъдето скоро щяха да нах­луят Шадикшарам и нейните бания, разпери пръсти и на лицето му се изписа свирепо изражение. – Група смели съратници, придружаващи законния крал на Гетланд по пътя към откраднатия му престол! Рамо до рамо в последен отпор сред елфически руини от далечното минало! Да знаете обаче, в добрите песни не всички герои оцеляват, няма как.

– Този е проклет дявол – промърмори Сюмаел и слепоочията й заиграха, когато стисна зъби, намести пръс­ти около дръжката на брадвичката и я претегли в ръка.

– Когато си в ада – промърмори Ярви, – само дявол може да те упъти към изхода.