Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море». Краткое содержание книги:
– Богове!
Рълф излетя от гората, пуфтеше издул бузи при всеки скок. Ярви забеляза дрипави силуети между дърветата, чу дивашки крясъци на непознат език. Също и кучешки лай.
– Тичай, стар глупако! – изкрещя пронизително.
Рълф се втурна надолу по чакъла, нагази в реката, двамата с Анкран го издърпаха върху сала, а Нищо и Джоуд започнаха да гребат като обезумели.
Въпреки усилията им салът просто започна да се върти бавно.
– Насочете го по течението! – кресна Сюмаел, когато то ги пое и понесе надолу по реката.
– Опитвам се! – изръмжа Джоуд, докато гребеше с всички сили с щита си и окъпваше всички с пръски вода.
– Постарай се повече! Да ти се намират наоколо свестни гребци?
– Да ти се намират наоколо свестни гребла?
– Затваряйте си устите и гребете! – кресна им Ярви.
Водата плискаше върху сала и обливаше краката му до глезените. От гората изскочиха кучета, огромни кучета – сториха му се големи колкото овце, – озъбени, с разпенени муцуни, прекосиха с лай и огромни скокове чакъла и спряха до водата.
Появиха се хора. Ярви не можа да каже колко, когато ги зърна през рамо – просто фигури между дърветата, други вече коленичили на брега, тук-там извивката на лък.
– Долу! – изкрещя Джоуд, скочи към задния край на сала и приклекна зад щита.
Ярви чу бръмченето на тетивите и видя издигащите се в небето тънки черни трески. Приклекна втрещен, не можеше да откъсне очи от тях. Стори му се цяла вечност, докато започнаха да падат с тихо като шепот свистене. Първата пльосна в реката на няколко крачки от сала. Две изчаткаха глухо в щита на Джоуд. Четвъртата се вкопа в дървото и затрептя до коляното на Ярви. Една педя встрани и щеше да е в бедрото му. Замига стъписан със зяпнала уста.
Толкова е разстоянието от едната страна на Последната врата до другата.
Усети ръката на Нищо да го сграбчва за яката и да го повлича към края на сала.
– Греби!
Още хора наизскачаха от гората. Може би бяха двайсетина, може би повече.
– Благодаря за стрелите! – извика към брега Рълф.
Един от стрелците стреля отново, но салът вече беше подет от бързото течение и стрелата падна далеч зад него. Една от фигурите на брега стоеше с ръце на кръста и гледаше след тях. Висока фигура, с извит меч на кръста и на Ярви му се стори, че видя проблясването на кристал на висящия й колан.
– Шадикшарам – промърмори Нищо.
През цялото време е бил прав. Тя беше изминала целия този път. И въпреки че Ярви не я чу да казва каквото и да било, въпреки че оттук не можеше да види лицето й, знаеше, че на него е изписана решителност, че няма да се откаже.
Никога.
Само дявол
Може и да бяха избегнали битката с Шадикшарам, но съвсем скоро реката се доказа като свиреп противник, на който дори Нищо не се бе надявал. Облива ги с ледените си пръски, намокри ги до кости и тях, и багажа им, накара сала да подскача и да се мята като необязден кон. Камъните й блъскаха сала отдолу, надвисналите над водата клони ги шибаха през лицата, един закачи качулката на Анкран и ако Ярви не се беше вкопчил в последния момент в рамото му, сигурно щеше да го свали във водата.
Бреговете станаха по-високи и стръмни, сближиха се и накрая салът им се понесе стремително в дълбока клисура между надвиснали отгоре им зъбери. Течението беше толкова силно, че водата пръскаше на фонтани през пролуките между дънерите, а салът се въртеше като листо по водата въпреки усилията на Джоуд, който вместо за гребло, сега използваше надупчения си със стрели щит като рул. Въжетата бяха подгизнали, реката ги опъваше, разхлабваше възлите им и скоро салът започна да се огъва под напорите на течението.
Ярви вече не чуваше изкрещените заповеди на Сюмаел от мощния рев на водата, отказа се от всякакви заблуди, че има някакво влияние върху развоя на събитията, вкопчи се с всички сили в един от стърчащите клони и затвори очи. И двете му ръце изгаряха от усилието, ту проклинаше боговете, че го бяха качили на този сал, ту ги молеше да му позволят да слезе от него жив. Усети рязко завъртане, после салът се килна на една страна под коленете му и той стисна очи и зачака края.
Като по чудо водата се успокои.
Ярви отвори леко едно око. Останалите бяха на колене, сгушени в средата на поклащащия се, въртящ се на място сал, вкопчени в неокастрените клони и един в друг, подгизнали до кости, треперещи от студената вода, плискаща в краката им.