Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Официално — отвърна Джек, — не мога да ти съобщя нищо. — Едва доловимо извърна глава, Амбър разбра жеста.
Стана и провери мониторите за подслушвателни устройства. Той изчака да му кимне и продължи.
— Не са ни победили във войната. Вярно, изгубихме една битка. Загубите бяха сериозни. Но не са ни разбивали. Продадоха ни.
— Какво?
— Изглежда му стана навик на Пепус — изтъкна огорчено Джек. — Във всеки случай попарихме драките достатъчно силно, за да се обърнат към него с предложение за съюз.
— За съюз?
— Срещу непознат агресор.
Амбър нададе радостен вик, но Колин потъна назад в креслото. Беше скръстил съкрушено ръце.
— Трябваше да се досетя — едва промълви проповедникът. После се изправи и закрачи напред-назад. — Трябваше да се досетя.
— Не би могъл. Аз самият научих чак когато ми го съобщиха в лицето. — И Джек им разказа за неуспешния десант на Клактут и завърши с появата на дракските представители пред доминионския Конгрес.
Амбър бе пребледняла. Колин спря да крачи и втренчи поглед в него.
— Не съм вярвал, че Пепус може да е толкова нагъл кучи син.
— Вероятно не е имал друг избор. Одеве каза, че двамата с теб сме преживели доста неща. Същото важи за мен и К’рок в Лазертаун.
— Той превзе мините — заговори с разтреперан глас Амбър. — Използваше милоски берсеркер, за да накара хората да работят.
— И нещо повече. Проявяваше голям интерес към разкопките на Скиталците. Веднъж ми разказа, че докато бил офицер след завладяването на Милос, стигнал до извода, че Пясъчните войни започнали, защото по-голям и по-страшен противник прогонил драките от родната им земя. Че причината да завладяват един след друг световете ни е защото бягали от противник, когото не можели да победят. Смяташе, че на луната може да се открие предмет, принадлежал на онзи неизвестен противник.
— Нищо не открихме — заяви Колин. — Освен трупа на онова чудовище.
— Може би. А може би не. К’рок изчезна при разрушаването на находището. Не знаем какво друго би могло да лежи там. Тогава си помислих, че е загинал. Драките наричат своя противник Аш-фарел.
— Значи К’рок е бил прав.
— Така изглежда. Назначиха го за мой заместник.
— Можеш ли да му вярваш? — попита замислено Колин.
— Не съм си и помислял. Ще се отърва от него при първа възможност. Откакто се обединихме с драките, те очакват от нас да следваме принципа „врагът на моя приятел е и мой враг“.
— Много удобно — промърмори Амбър.
— За тях да. Струва ми се, че тъкмо в това се крие смисълът на този съюз. Както и във възможността да се внедрят в защитните ни системи, нещо, което не им се бе удавало досега.
— Толкова ли е зле?
— Дори по-зле.
— Значи съм дошъл при когото трябва. Помниш ли доклада, който ти показвах?
— Смътно.
— Пратих Денаро на онази планета да започне разкопки. Преди това обсъдихме всичко внимателно, включително и моите опасения за провал на операцията. Може и да сме се съюзили с драките, Джек, но те не го показват с нищо в периферните райони. Не само ни притискат, но и са открито враждебни към нас. Дойдох да те помоля да пратиш там един отряд да ги охранява, преди да е станало нещо по-сериозно.
Джек разпери безпомощно ръце.
— Преди две седмици сигурно щях да ти помогна. Но сега генерал Гатхул е главнокомандващ. Не мога да прокарам нито една заповед без неговото и на Баадластър разрешение. Откога са последните сведения? Може би обстановката вече се е успокоила.
— О, Джек — въздъхна Амбър.
— Снощи говорих с Денаро — отвърна Колин. — Драките се държат все така грубо и агресивно.
— Казах ти вече — безпомощен съм.
Амбър стана и тръгна към вратата.
— Онзи Джек Сторм, когото познавах, не би позволил нищо да го спре.
Той я погледна. На лицето й бе изписано презрение. Какво очакваше от него — да се опита да убие Трикатада или Гатхул?
— Амбър, не си запозната с цялостната картина.
— Познавам теб, Джек — тросна се тя. — И зная, че ако имаш някакви съмнения за Аш-фарел и драките, те не са лишени от основание. Никога не си се колебал да направиш каквото смяташ за правилно, независимо от обстоятелствата. Досега.
Колин я улови за лакътя.
— Амбър, скъпа…
Тя рязко се освободи.