Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Не ми се умилквай! Вече не съм ти малкото момиче от улицата! Аз съм жена. Спя с този човек и го обичам, дявол го взел! А сега дори не смея да го погледна в очите! Не ми казвай какво да правя. Кажи на него!
Колин се обърна към Джек.
— Тя не искаше да каже точно това.
Рицарят преглътна. Беше му трудно да заговори.
— Мисля, че точно това искаше да каже. И е абсолютно права. Нямам много време, защото днес следобед очаквам пристигането на драките. Те ще се подготвят редом с моите Рицари. Искат от мен да им дам бойни костюми, за Бога!
— Не го знаех.
— Никой не го знае. Още не съм намерил сили да го кажа на хората си. Някои от тях щяха да загинат на Клактут. Виждали са неща, които никога няма да забравят. А сега трябва да им съобщя, че нашия враг е новият ни съюзник. — Джек млъкна задъхан. Не беше обличал костюма, откакто се бе върнал. Не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да се изправи срещу Фантом. Да му признае, че са предали без бой Колумбия. — По дяволите, Колин, не ме гледай по този начин!
Проповедникът поклати глава.
— Амбър е права — рече и се отправи към вратата.
— Мога да пратя само десет — произнесе неочаквано Джек. — Ще потеглят още тази нощ. Нито думичка, никакво предупреждение.
Колин се засмя.
— Аз мога да управлявам корсар.
— Какво?
— Аз съм човек със скрити таланти.
Джек се замисли. Корсар бе кораб, далеч по-бърз от бойните крайцери. Трийсет души екипаж — десет, ако са с броня.
— Пък и — продължи Колин — официално все още не зная за съюза.
— Така е — потвърди Джек и на свой ред се усмихна. — Не знаеш. В противен случай как да обясня, че съм ти дал войници.
— Всъщност — рече Скиталецът, — ти също можеш да дойдеш. Уж с дипломатическа цел.
Джек кимна.
— Намери корсар, останалото е уредено.
— Добре. — Колин отвори вратата. Амбър се ухили.
— Кога потегляме?
30.
Не беше изненадана, когато Джек отвърна, точно както предполагаше:
— Никакво „потегляме“. Ти оставаш тук. На корсаря има място само за мен, Колин и седем Рицари.
Младата жена отметна назад косата си и не отговори. Джек се пресегна към бутона на пулта.
— Ласадей! Качи се горе! — заповяда и се извърна към нея. — Някакви възражения?
Тя погледна към Колин.
— Дори светецът има нужда от телохранител.
Старият проповедник се засмя.
— Ах, мила моя, истина е, че неведнъж си ме измъквала от трудни положения. Но смятам, че Джек е прав. Не се знае колцина ще се завърнем от това пътешествие.
— И кога такива неща са ме спирали?
— Сега — отсече Джек и я прониза със строг поглед. Амбър млъкна, усетила, че е стигнала чертата.
Ласадей се появи задъхан.
— Да, сър?
— Какво се чува за нашите нови попълнения?
— Насекомите, сър, в момента са в карантинното. По тъмно ще ги докарат.
— Отивам да се приготвя — заяви Колин.
Ласадей го изпроводи с поглед, сетне повдигна въпросително вежди към Джек.
— Ще се справиш ли без мен няколко седмици?
— С онзи вонящ мечок и насекомите ли, сър? Само ако се налага.
— Налага се. Нужни са ми седем доброволци за особено опасна мисия. Само ветерани и хора, които знаят да си държат езика зад зъбите. И да не са от командния състав, защото ми трябвате тук. — С това, за свое съжаление, Джек изключваше освен Ласадей, Травелини и Роулинс.
— Командире, готов съм да се разделя с лявото си орехче, за да дойда с теб — въздъхна Ласадей. — Кога ги искаш?
— Потегляме по здрач.
Сержантът скръсти яките си ръце.
— Какво става, началство?
— Нашият Скиталец ренегат се готви да отлети на мисия, която може сериозно да застраши съюза ни с драките. Тъй като в този момент нямам право да му разкривам, че са ни съюзници, реших да го придружа и при необходимост да уредя възникналите усложнения, преди да са предизвикали дипломатически конфликт.
— А! — възкликна учудено Ласадей. — Сър, искрено се надявам, че ще ви се удаде възможност да ги сритате здравата.
— Аз също, Ласадей. Аз също.
Джек огледа кацналата совалка. Колин стоеше до него в работнически комбинезон, след като предвидливо си бе свалил расото.