Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
После го притисна към себе си.
Две седмици в медикаментозен хипносън. Никакви криогенни капсули този път. Предстоящата битка бе твърде важна, а криогенният сън забавяше реакциите. Пък и понякога се случваше някой от приспаните да получи криогенна треска. Не. Този път Джек бе взел твърдото решение да не рискува с никого от трите кораба. Дори бе решил сам да се подложи на хипносън, след като приключи с компютърните симулации. Операция „Гнездо“ бе прекалено важна, за да Позволи някоя дреболия да я провали.
След като приключи със симулацията, той се замисли, загледан в екрана. Разполагаше с три хиляди войници, макар че само петстотин от тях имаха боен опит, но и това беше достатъчно, след като неговото крило щеше да е в челото на атаката. Трябваше да действат светкавично. Унищожават гнездото и се изтеглят. Планът изглеждаше съвършен. Джек обаче не можеше да се успокои. Нищо на този свят не беше перфектно.
От двама им Амбър бе надарената с парапсихични способности, но понякога му се струваше, че може да се уповава и на собствената си интуиция. Не успяваше да определи какво точно го кара да изпитва безпокойство. Може би бе заради неидентифицирания нападател, който се появяваше от време на време, макар че не виждаше с какво би могъл да попречи на атаката на Клактут. Щяха да излязат от хиперскок — толкова близо, че дори минимална грешка можеше да доведе до катастрофа — и да се стоварят право върху главите на драките. Без да им дадат никаква възможност да реагират.
Той се облегна назад, преравяйки спомените, които бе възстановил с помощта на Фантом. Спря се на един от тях: баща му стоеше на верандата и гледаше към насажденията, унищожавани от пороен дъжд. „Понякога се случват такива неща, синко — бе казал тогава и го бе прегърнал. — Човек прави каквото може. Наторява, осигурява минерали, хербициди. Засажда и чака да порасне реколтата. Правиш всичко както трябва, но все нещо не можеш да предвидиш.“
„Какво, тате?“
„Потоп, например. Или пожар. Или нашествие на насекоми. Наричаме го Божие дело. Отваряй си очите, Джек. Някой ден ще се случи и на теб. И тогава единственото, което ти остава, е да започнеш всичко отначало.“
Божие дело. Докато гледаше компютърната симулация, Джек се зачуди дали е късно да опита още една, за да изследва всички възможности.
За съжаление нямаше никакъв начин да предвиди какво ще е този път Божието дело.
28.
Джек стоеше уморено насред малката зала. Дори не му бяха дали възможност да свали бойния костюм и да се изкъпе. Обгръщаше ги миризмата на война. Фантом пулсираше върху раменете му и не за първи път от известно време насам Джек си помисли, че скоро костюмът ще е твърде тесен за двамата. Държеше шлема под мишница и сега усети, че рамото още го наболява заради раната. Погледна към помощника, който го придружаваше.
— Последния път, когато бях тук, говорих пред целия Конгрес. Сега какво се предвижда?
Младият мъж го изгледа презрително и отново втренчи поглед в монитора над вратата в очакване да ги повикат.
— Наричат го конгресно прослушване — отвърна лаконично.
— Аха. — Джек размърда уморено крака. Не смееше да затвори очи. Страхуваше се, че ще го споходят кошмарите.
— Отстъпление! Отстъпление! Всички да се отправят към зоната за евакуация. Корабите се спускат да ни приберат. Джек се закашля мъчително, с пресъхнало от постоянни команди гърло. Небето над него бе озарено от лазерен огън, истинско полярно сияние на войната, а в краката му лежаха трупове с метални брони, които никога вече нямаше да са надигнат.
Пълен разгром. Сякаш драките отдавна знаеха, че ще дойдат.
„На три часа, господарю.“
Джек се завъртя изтощено и пусна един дълъг откос. Гъделичкането в китката му подсказваше, че енергийните запаси са на изчерпване. Имаше колкото за един кратък, последен бой. Нямаше да е толкова зле, ако разполагаше с повече ветерани, помисли си той огорчено.
— Е, добре! — извика Джек. — Хайде, размърдайте се! — Гледаше към войниците, които се приближаваха към вдигнатия люк на совалката. Някои от тях носеха ранени. Извърна очи към хоризонта, но от противника нямаше и следа.
Совалката се напълни, издигна се тромаво над земята и отлетя.
Джек въздъхна. Ако имаше някаква полза от тази кампания, тя бе почти пълната му увереност, че е останал жив само благодарение на норцита. По някаква причина металът пречеше на драките да го забележат и той смяташе да поиска след завръщането си всички костюми да бъдат покрити с норцит.