Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:

От автора на „Сянката“ – най-противоречивата българска книга на 2013 година: пълният цикъл за „Кръчма „Зелената котка“, отдавна станал любим на читателите в Интернет... сега и във вид на хартиено издание, достойно за библиотеката на всеки любител на Пратчет, Зелазни и Дейвид Едингс!
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 120
Перейти на страницу:

– Усещам нещо странно в гласа ти, ученико.

– Никога не съм можел да скрия нищо от теб, Гарване.

– Случило ли се е нещо?

Той се поколеба. Това бе нещо ново – досега не го бях чувал да забавя отговорите си дори за миг.

– Трябва ми Тринадесетата глава, учителю.

Сега пък аз млъкнах объркан. 13-та глава на моя труд бе финалната, най-дълго мислената и проверявана от мен. Това бе апотеозът на „Некрономикон“ и на Тъмното Изкуство въобще, нещо, което дори и най-закоравелите Тъмни Магове не бяха докосвали. Никой досега дори не бе разтварял страниците на 13-ата глава. В нея бях описал финалните стъпки, които магът трябваше да извърши, преди да се отдаде изцяло и безвъзвратно на Мрака. Там бях изброил всички начини да изтръгнеш от мозъка, плътта и душата си онова, което ни прави хора и същевременно ни лишава от пълния потенциал на магията – лигавите човешки чувства: любов, състрадание, милост...

– Май не те чух добре, ученико? – проговорих след дълго мълчание.

– Напротив, Гарване. Искам 13-ата глава.

– Знаеш, че е опасно. Никой освен мен не е извършвал това... а и не съм съвсем сигурен дали успехът ми не се дължеше на чист късмет.

– Това няма значение, учителю. Или и аз ще умра, или ще бъда погълнат от Мрака... И в двата случая печеля по-добър от сегашния си живот. Мислех, че вече съм постигнал всичко, но не е така. Искам да се отърва от чувствата си.

– Досега не бях забелязвал да ти пречат.

– Отскоро започнаха, Гарване. Хиляди години прекарах в лутане по всички светове... търсех жена, на която да дам онова в мен, което за целия ми живот стана твърде огромно и дори заплашва да ме взриви отвътре като напор на задържана зад тясна язовирна стена вода... Да, намерих много жени, които заслужаваха да бъдат обичани истински – така, както само аз мога. Сред тях имаше и такива, които не се плашеха от силата на любовта ми подобно на свикналите на приятелско харесване и сексуално привличане от страна на недозрели хлапета. Да, Гарване, имаше и истински жени, а не просто ненужно натрупване на мастна тъкан около вагината. Малко бяха, но ги имаше. Но тук дойде другият проблем, учителю. Аз съм почти на 8000 години. Знам, че не ми личи, дори глупавите жени не го забелязват отначало... но после...

Видях как юмруците му се свиват, в очите му се появи опасен блясък, а челюстите му бяха здраво стиснати.

– Какво значение, в името на Мрака, има на колко години съм в действителност, след като по външен вид и по дух съм млад??? Какво трябва да стане, за да поумнеят жените? Защо дори аз, с цялото си магическо изкуство, не мога да променя това??? – Всеки следващ въпрос се процеждаше с усилие през стиснатите му зъби и излизаше навън като експлозия от жлъч.

– Успокой се.

– Не мога, учителю. Трябва ми 13-ата глава!!! Трябва ми...

– Успокой се. Ще ти дам книгата.

Извърнах поглед към пода на гробницата. Следвайки движението на очите ми, един от камъните се разклати и се измъкна с отвратителното скърцане на гнил зъб. Под него имаше дебел том, подвързан с истинска драконова кожа. Трудът на живота ми. „Некрономикон“ – алфата и бетата на Тъмното Изкуство. Не някой от вече отдавна изгорените 666 преписа – оригиналът, написан от моята ръка. Някъде вътре из него сигурно все още имаше кървави петна по страниците: кръвта на онези, които се бяха опитвали да го откраднат от мен... и бяха загинали от неописуемо грозна смърт, за която дори и аз предпочитал да не мисля.

Видях как очите на Тери припламнаха.

– Вземи го, ученико. Смятай това за подарък към най-способния от последователите ми. За теб е.

Бавно, много бавно, той се наведе и измъкна от дупката моето любимо творение.

– А сега, ако ми позволиш, възнамерявам да заспя отново. Или да умра отново, ако така предпочиташ. Знаеш, че винаги си добре дошъл тук... така че наистина ще се радвам да те видя отново тук след време... и то невредим, да подчертая. Внимавай, Тери, и късмет.

Последното нещо, което видяха очите ми, бе изуменият поглед на Тери. Досега никога не го бях наричал по име. По този начин признавах, че е равен по сила на мен, че вече не сме учител и ученик, а двама равнопоставени Магове... последните истински Тъмни в историята на магията.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)