Гибелта на царете [bg]

— Благодаря ти, че дойде, братко — каза той, въпреки че половината от думите му бяха отнесени още с излизането си от устата му. — Добре ли си?

— Нека оставим въпросите за здравето за някое по-удобно време — извика Антифон. — Какво правим тук?

— Както обикновено, търся съвета ти, братко. — Политес постави ръка на рамото на брат си и го избута до ръба, гледащ към Долния град и залива. Широката стена предлагаше известно убежище за долната част на тялото му, но въпреки това Антифон едва успяваше да си поеме дъх заради вятъра. Той постави длан върху устата си, за да може да диша.

— Баща ни отново иска да ме направи на глупак — каза Политес до ухото му. — Вчера ме призова и ми каза, че ме прави свой стратег, за да планирам отбраната на Троя. Прекарах наистина безсънна нощ, братко.

Антифон кимна.

— А защо сме на Великата кула? — попита той задъхано.

— Оттук се вижда цяла Троя, околностите, откъде ще дойдат нашествениците и можем да планираме защита.

Антифон изсумтя. Той хвана костеливата ръка на брат си и го издърпа до вратата на върха на стълбището.

— Ела с мен, Политес!

Без да си направи труда да види дали брат му го следва, той се заспуска надолу в тъмната и милостиво неветровита кула, докато не стигна до стената. Когато се озова на светло, Антифон се спусна и по стълбите, слизащи от стената.

Когато стигна улицата, той извика един от стражите.

— Искам колесница.

Мъжът кимна и изтича към двореца.

Антифон излезе през Скейската порта. Чак тогава, когато вече бе в Долния град, се обърна, за да види брат си.

— Ако искаме да защитим града, трябва да мислим като нашественика — каза едрият принц. — Не можем да разсъждаваме като Агамемнон, докато стоим на върха на Великата кула. Трябва да идем там, където ще бъде той, да видим онова, което той ще види.

Политес кимна, а на лицето му се появи покруса.

— Прав си. Не съм добър в тези разсъждения. Затова и ме избра татко. За да ме направи за смях. Както на Сватбените игри на Хектор.

Антифон поклати глава.

— Не мислиш внимателно, братко. Истина е, че в миналото Приам ни правеше на глупаци. Назначи ме за Капитан на Коня, когато бях толкова колосално дебел, че можех да счупя гърба дори на някой от безсмъртните жребци на Посейдон. Но сега той знае какво прави. Когато микенците дойдат, трябва да сме готови. Напролет ще са по бреговете ни. Може да имаме само дни, преди да видим корабите им. Царят не те е избрал, за да те направи за смях. Избрал те е, защото мисли, че си правилният човек за задачата. Трябва да го разбереш.

— Въпреки Игрите?

— Заради Игрите, братко. Игрите бяха важни за него. Той искаше Агамемнон и сбирщината му боклучави царе да видят колко организирани са троянците. Вярваше, че можеш да се справиш. И ти го накара да се гордее с теб. Успя да организираш хиляди хора на правилните събития в правилните дни и правилното време. Всички бяха нахранени и настанени. Това беше голям успех. По онова време явно си бил твърде напрегнат, за да го забележиш.