Гибелта на царете [bg]

— Да — отвърна Пенелопа с нежен глас. — Беше твърде стар, за да спечелиш. Но не и твърде стар, за да спасиш моя живот и този на детето ми.

По устните на стареца се появи лека усмивка.

— Винаги… съм искал да бъда… в някоя от историите на Одисей. — Той погледна нагоре към ясното синьо небе. — Красив ден за… плаване — прошепна пиратът.

Очите й се замъглиха.

— Ти си герой, Секундос. И искрено съжалявам, че говорих за позор, когато се срещнахме.

Старецът се оживи при този комплимент.

— Но ти… си спомни името ми… Това е… голяма чест.

После силите му отслабнаха и той вдигна очи към нея.

— Сега трябва да си вървиш. Искам да… умра… сам. Само аз… и Великата зеленина.

Пенелопа се наведе и го целуна по челото.

— Дано пътуването ти е бързо, а Елисейските поля — приветливи.

Откъм двореца се появи Андромаха.

— Разходи се с мен — каза царицата и се заизкачва по един лек баир. Андромаха видя, че другата жена трепери, а стъпките й са несигурни. Тя пое ръката на Пенелопа и заедно се качиха към върха.

— Още си слаба — каза Андромаха. — Трябва да почиваш.

Пенелопа пое дълбоко въздух.

— Одисей не ме пита, но аз усещам въпросителните очи на всички върху себе си. До един се чудят какви мъчения съм изтърпяла и дали честта ми е накърнена.

— На света няма мъж, който може да отнеме честта ти, а какво остава да я накърни — отвърна Андромаха.

— Красиви думи, като се има предвид, че не ме познаваш. — Смъмрянето бе изказано с нежност.

— Познавам те — каза спокойно Андромаха. — От всичко, което Одисей ми е казвал за теб, и от онова, което видях и чух, откакто съм тук. Всички говорят за обичта си към теб, за уважението и гордостта, които изпитват към своята царица.

Пенелопа не отговори, а я поведе към каменна пейка, обърната към залива. Пиратските кораби бяха изтеглени на брега, както и могъщият „Ксантос”. Двете жени постояха в тишина известно време, а после Андромаха заговори:

— Одисей е добър човек и аз много го харесвам.

Пенелопа въздъхна.

— Той не ме попита какво съм изстрадала. Това ме учудва.

— Не се чуди твърде много — посъветва я другата жена. — Видях Одисей, когато „Ксантос” пристигна на пиратския остров. Никога не съм виждала толкова измъчен и изплашен мъж през живота си. Боеше се, че те е изгубил. Сега е натъжен от болката ти, но не може да скрие радостта в очите си, че си жива. Не те пита, защото за него има значение единствено това, че си в безопасност и двамата сте заедно.

— Той е сантиментален стар глупак — каза Пенелопа с обич.

Под тях Одисей и Хеликаон излязоха от двореца. Одисей погледна нагоре и им помаха. Царицата вдигна ръка в отговор. Двамата мъже продължиха заедно към брега. Пенелопа погледна към младата жена до себе си и видя как лицето й омекна, докато ги гледаше.

— Е — попита царицата, — защо жената на Хектор пътува из Великата зеленина?

Андромаха й разказа за целта на пътешествието и посещението на Тера с Касандра, но докато говореше, очите й следваха Хеликаон. Пенелопа изпита силна тъга, виждайки обичта в тях.