![Гибелта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/4/gibelta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Гибелта на царете [bg]
- Автор: Геммел Дэвид, Гемел Стела
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761327-0
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гибелта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаше няколко стълкновения — каза Политес, поуспокоен донякъде от похвалата.
— Имаше повече от няколко стълкновения — засмя се Антифон. — Самият аз видях двадесетина. Но Игрите не бяха нарушени и всички си отидоха у дома доволни. Освен цар Ейоней. — Той сви рамене. — И двамата мъже, умрели в състезанията с колесници. И критянинът, когото Ахил уби с един удар. — Той се засмя отново и потупа брат си по гърба.
— Не мога да го видя — каза Политес нещастно. — Вчера се срещнах с генeралите Лукан и Тирсит. Говореха на език, който не разбирам.
Антифон се изкикоти.
— Войниците обичат да говорят на своя си таен език.
Колесницата се появи с тракане и мина през портала. Едрият принц освободи колесничаря и пое юздите.
— Ела, Политес. Нека се разходим.
Брат му се качи. Антифон стисна юздите и колесницата потегли през Долния град и плетеницата от улици и алеи под великите стени. Когато преодоляха защитния ров, той подкара през леко неравния път, прекосяващ покритата със сняг равнина на Скамандър, докато не достигнаха реката. Тя бе придошла — нещо типично за зимата — и водата беше до колелата на колесницата още преди да стигнат до широкия дървен мост. Антифон накара конете да спрат и слезе. Застанали в средата на моста, те погледнаха назад по пътя, по който бяха дошли.
— Какво виждаш сега? — попита едрият мъж.
Политес въздъхна.
— Виждам огромен град, издигнат на плато и заобиколен от непревземаеми стени. — Той погледна към Антифон, който кимна окуражаващо. — Виждам и Долния град, който се издига на хълм, на юг от горния. Той също може да се защити, но ако защитниците са твърде малко или нашествениците — твърде много, ще бъде завзет, улица по улица, сграда след сграда. Превземането му ще струва скъпо и на двете страни, но е възможно. Татко мисли да разшири защитния ров около града, което ще означава да се съборят множество сгради. Но се бои, че това ще прати грешно послание до хората. Ако народът вярва, че Агамемнон със сигурност идва, още повече ще избягат от Троя и съкровищницата ще пострада.
Антифон сви рамене.
— Агамемнон така или иначе ще дойде. Какво друго виждаш?
— Навсякъде около нас, на изток, запад и юг, виждам широка равнина, идеална за конна война. Троянския кон ще унищожи всяка войска, появила се тук. Никой не може да се изправи срещу него.
Докато Политес гледаше града, Антифон видя, че изражението му се променя.
— Какво има? — попита едрият мъж.
— Троянския кон — отвърна Политес. — Хиляди коне. Не можем да ги приютим в Горния град. Няма да имаме достатъчно храна. Нито пък можем да ги оставим в Долния град и казармите там. Ами ако той падне?
— Ето, че започна да мислиш — отвърна Антифон, въпреки че самият той не се бе сещал за този проблем досега. Троянският кон беше подвижна армия, най-добре пригодена за бързо движение, за изненадващи атаки над вражеските сили. По време на обсада щеше да е безполезна. В сърцето му се зароди страх.
Политес гледаше напрегнато земята около града и надолу, към залива на Троя.
— Ще ни трябват още конници — каза той. — Съгледвачи и куриери. Хектор и хората му трябва да останат извън града, да са в постоянно движение и да удрят врага там, където най-малко ги очаква. — Принцът се намръщи. — Как можем да ги снабдяваме с храна и нови оръжия, копия и стрели?
— Твърде бърз си за мен — каза Антифон. — Как ще оцелеем, ако армията ни е извън града?
— Не цялата армия. Само Троянския кон. Това няма да ни попречи да браним стените с пехотата и стрелците, както и да атакуваме с отряди извън Троя, когато имаме шанс. Трябва да имаме скрити провизии сред хълмовете и горите, където врагът няма да стигне — продължи той, набирайки скорост с плана си. — И ще ни трябва начин да комуникираме с Хектор, за да не изгубим стратегическа връзка.
— Ти си чудо, малки братко — каза Антифон възхитен. Политес се изчерви при този комплимент. — Но — продължи едрият принц с отново сериозен глас — не можем да разчитаме изцяло на Троянския кон. Той е нашето копие и нашият щит, но дори и най-здравият щит може да бъде счупен.
— Вярваш ли, че Агамемнон ще доведе собствена конница? Не е възможно!
— Не, силата на Микена е в пехотата й. Микенските пешаци са най-добрите в света, опитни и дисциплинирани. Не искаме да влизаме в битка с тях.