Всичко от начало [bg]

Дългото рамо на товарния кран се спускаше надолу към нея. Огромната му щипка заплашително щракаше над главата й.

Табита освободи едната си ръка и се опита да се хване за щипката.

Беше прекалено високо.

Отново се вкопчи в дръжката на вратата и отчаяно закрещя.

Розова мълния улучи крана и отгоре се посипаха искри. Щипката се разтърси и се Наклони към нея.

Табита се наведе настрани и я докопа. Тя се сви като живо същество. Нов изстрел разклати крана и сервомеханизмът протестиращо заскърца.

Кранът се задвижи и започна да я издига.

Краката й се откъснаха от стъпалото. Стиснала щипката с две ръце, Табита преметна единия си крак през металния зъбец.

Докато се спускаше в трюма, видя Тал, който припряно кълвеше бутоните на контролното табло. Вътре беше подреден багажът на „Контрабандистите“.

Могул Зодиак й се усмихваше от прага на кабината. Беше с мустаците на Саския и притискаше сестра си в яростна прегръдка. Над главите им Табита зърна пилотската седалка. В мрежата седеше Кстаска, включила опашката си в пулта.

Марко протягаше ръце да й помогне.

— Халките! — извика Табита.

Той проследи с поглед насочения й показалец, сбърчи вежди, сви колене и скочи зад нея.

— Не! — изкрещя тя, но него вече го нямаше.

Марко се отблъсна от крана и се, приземи върху покрива на трюма.

Видя го да се просва върху корпуса и да пълзи към маркучите, които задържаха баржата към хангара. Ченгетата отново започнаха да стрелят. Покрай краката му прелитаха мълнии.

После Табита се спусна на пода в трюма и вече не можеше да го вижда.

Тал полетя към нея и весело запя. Ревът на двигателите го заглушаваше.

Тя се изплъзна от щипката и тромаво се приземи върху наклонения под.

— Млъквай! — извика на папагала Табита и се хвърли към кабината.

Без да обръща внимание на Кстаска, тя се пъхна в мрежата на копилотската седалка и плъзна очи по екраните. Видя вкопчения под шасито Марко, който протягаше ръка, за да освободи последния маркуч.

След миг Тал затвори покрива. Трюмът беше изолиран.

С ужасяващо стържене „Алис“, обърса горния ръб на хангара. Корабът се блъсна в релсите на товарния елеватор и ги изкриви.

— Давай, Алис!

Претоварени от мощните прожектори, мониторите на носа побеляха. „Алис“ се измъкна на открито в пещерата на доковете. Долу бясно сновяха камиони и роботи, хора и машини се щураха назад-напред. На километри пред тях бяха изходът от станцията и тъмата на безкрайната нощ. Ако човек се вгледаше внимателно, можеше да различи звездите, трептящи през атмосферната обвивка на Изобилие.

Отзад ги преследваха черните полицейски планери и използваха някакво ново оръжие, напомнящо на синя примка от светлина между антените им.