Всичко от начало [bg]

„Скорпион“-ът лежеше в мрачен док, изграден от материал, напомнящ горена кост. Към него водеха тънки кафяви маркучи. Носеше се приглушен звук от изпомпване на течности. Наоколо не се мяркаше никой.

— Близо сме, Алис, близо сме — промърмори Табита, която от известно време говореше на кораба си. Тя повдигна ръкава си и отново стартира търсещата програма. Ако ченгетата не го бяха откарали или изключили, малкият „Таласъм“ вече трябваше да се обади.

Мониторният екран не показваше нищо друго, освен непонятни сенки. Но червената лампичка в горната му част пулсираше. Вратите на асансьора отново започнаха да се затварят. Табита извика и изскочи навън.

Намираше се в дълбините на доковете. Навсякъде около нея се издигаха тежки машини, безмълвни и замислени или тътнещи толкова мощно, че сякаш зъбите й щяха да опадат. Огромни тръбопроводи бълваха газообразния си товар в гигантски кикотещи се компресори. В сенките се движеха тъмни силуети на роботи.

Табита се опита да последва червения импулс на монитора си в този лабиринт от мрачна машинария.

Тъкмо когато си мислеше, че наближава, когато почти успя да настрои миниатюрния екран, така че картината да не бъде замъглявана от всички местни смущения, на пътеката пред нея изникна фигура. Чернокожа жена, много по-висока от Табита, облечена в маслиненозелен гащеризон. Главата й бе обръсната на сложна решетка. От скалпа й стърчаха стоманени жакове. Разноцветни жици водеха към пулт, монтиран на далечна колона. Поредната операторка на роботи.

— Опитвам се да открия кораба си — каза й Табита.

Навярно щеше да е по-добре да не я пита за посоката или поне да е в състояние да й обясни къде иска да иде. Табита обаче нямаше представа кой е номерът на дока й. Пък и изобщо не беше забелязала, че доковете на Изобилие имат номера.

Операторката отдавна не бе виждала човешко същество. Дотолкова се беше сраснала със своето кътче от мрежата, че изобщо не успя да впише тази неочаквана и непонятна натрапничка в познавателната си схема. Тя изпъшка и размаха атрофиралите си ръце във въздуха. От носа й потече прозрачна течност и закапа по опърлената настилка. На слабата светлина на радиевите лампи и протонните бани чернокожата приличаше на адско изчадие, прокълнато да страда и да полудее от особено жестоко кибернетично мъчение.

Каквото всъщност и беше.

Като вещица, призоваваща посестримите си, тя бързо събра своите роботи и ги накара да обградят непознатата.

Табита се втурна да бяга.