Всичко от начало [bg]

— Няма нищо — извиках му аз. — Не си прави труда.

Той си направи труда. Вече се приближаваше към бара.

„Е — помислих си, — нека дойде, и без това тая вечер съм я отписала.“ Отново погледнах към холобалона. Показваха лекар, който караше пациента да се изплези.

Усетих миризма на стара мухлясала черга, Капитан Франк тромаво се покатери на две от столчетата между мен и мъжа с белезите и се настани отгоре им. Късите му дебели крака стърчаха пред него. Стъпалата му бяха като на гигантска птица, с по три дълги, люспести червени пръста, тъпи, без нокти, два отпред и един отзад. Те внезапно се свиха, сякаш беше забелязал, че го гледам.

Извърнах очи и ги вдигнах към лицето му.

Дотогава никога не бях виждала алтецианин отблизо. Имаше дълга муцуна като на тюлен, полускрита под гъста козина. Голямата му влажна уста зееше отворена в постоянно удивление. От двете страни на муцуната бяха разположени кръгли черни очи, изцъклени и големи колкото грейпфрут. Краищата им изглеждаха раздразнени, много влажни и зачервени. Човек не можеше да разбере нищо от тези очи.

Носеше тъмносиня шапка с козирка. Беше човешка и нямах представа как я е закрепил върху невероятно грамадната си глава. Старият му блейзър беше мръсен и мазен. Джобовете му бяха издути.

— Млада госпожице, това е капитан Франк — представи се дребният. — Капитан Франк, това е младата госпожица… как ти беше името, мила?