![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— От Луна — отново опита той.
— Точно така — отегчено кимнах аз. Знаех какво ще последва.
— Фсе дякой дрябва да е от Луна.
Погледнах го.
— Капитан Франк — намеси се мъжът с белезите — е космически боклукчия. Победител на ентропията. Обикаля с кораба си „Тлъста уста“ помийните ями на пустошта. И открива забравени съкровища. Повредени сателити. Стари мебели. Мутирали алеи, които приличат на замразена слуз. Едва мъждукащи горивни пръчки. Старо стъкло. Сребърните скелети на изкормени хладилници. А младата госпожица от Луната — продължи дребният, — се опитва да се махне от Фобос, капитан Франк.
Алтеццанинът издаде странен звук, нещо средно между вой и прозявка. После пак заговори:
— Затънтено място. — Съгласните му създаваха страшни проблеми, но наистина го каза.
Това ме порази. И в крайна сметка следващото черпене беше от мен. Заприказвахме се. Капитан Франк си седеше на двете столчета, смърдеше като гореща мокра овца, пиеше джин и пропускаше всичко, което му говорех, покрай ушите си. Не зная защо, но фактът, че почти не ми отговаряше, ме караше все повече да приказвам. Мисля, че накрая успях да му разкажа всичко: за Луната, Анджи, Честност 2, обиколката из Пояса — всичко.
В замяна ми обясни какво му е лошото на моя вид.
— Дямате смоуфашение — заяви той. — Де сте дезафисими.
И това от алтецианин!
После замълча и се задъха. От отворената му уста се точеха слюнки. Тогава разбрах една от причините да е толкова мълчалив. Просто нямаше достатъчно дъх, за да говори.
Поприказвах с него още известно време. Свикнах с лапите му, с черния му език, с мъничките му зъби. Свикнах с отвратителната му миризма. Все едно да говориш с някой стар пияница в кръчма на Грация или Сантяго. Холобалонът беше угаснал. Барманът седеше в празно сепаре пред бутилка сладко зелено вино. Всъщност повечето сепарета бяха празни. Не бях забелязала, че клиентите един по един са престанали да се тровят и са си отишли.
После се появиха ченгетата.
Капитан Франк измърмори нещо на алтециански. Звучеше агресивно и грубо. Мъжът с белезите се ухили, вдигна яката на палтото си и се изниза навън. Пияният барман се озърна. Изглеждаше болнав. Само последният от инженерите беше доволен, открил някой, още по-влюбен в информацията от него, забравил къде се намира и какво прави тук. Инженерите са си такива.
Изпълни ме хлад. Ченгетата имаха устройство за проверка на личните карти.
ВИЕ СТЕ ИМАЛИ ЛИЧНА КАРТА, НАЛИ, КАПИТАНЕ?
О, имах, разбира се, но нямаше да мине. Това беше истинската ми карта. Щяха да ме приберат.
Първо дойдоха при капитан Франк. Трябваше му цяла вечност, за да намери картата си. Започнах да си мисля, че е скитник, че всичко, което мъжът с белезите каза за него, е измислица. Започнах да си мисля, че двамата с „капитана“ може да се озовем в една килия за през нощта и се надявах, че няма да настоява да ме стопли. Но не, той си имаше документи, при това бяха в ред.
Пред очите ми моят нов приятел се превърна просто в обикновен гражданин. Горещият дъх на еладелдиеца опари тила ми. Ченгетата бяха еладелдийци. Казах ли го вече?
— Госфожице — обърна се към мен лейтенантът.
Разтворих си якето и затършувах из вътрешния си джоб.
И толкова. Не можех да направя нищо друго.
— Тя рботи фри бен — без да вдига очи от джина си, изтътна капитан Франк.
Разбрах, че изобщо не е пиян.
Полицаите го изгледаха с подозрение.
— Фаша слушителка ли е?
Той едва-едва кимна, като че ли му бе абсолютно безразлично дали му вярват.
Може и наистина да беше така.
Провериха картата ми. Тихо обсъдиха помежду си факта, че съм назначена на совалка, която вече е заминала, както и присъдата ми на Честност 2. Не успяха да открият данни, че чиракувам при вехтошар.
Капитан Франк мрачно се завърти към тях.