![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
После реших, че спокойно мога да го правя и без да обикалям. Намерих заведение, на входа на което нямаше надпис „Забранено за космонавти“, и влязох.
Всички посетители ме изгледаха, после престанаха да ми обръщат внимание. Не можеше да се каже, че бе пълно с перспективи за полезни познанства. Неколцина превъртели инженери, които си приказваха сами и драскаха по подложките на бирата си. Самотен трант и двама търговци на хелий, които се оплакваха един на друг от импортните ограничения. Но вече ми беше писнало. Нямах намерение да се върна на улицата.
Седнах на бара, поръчах пиене за бармана, което си беше инвестиция, и едно за себе си.
Във въздуха зад него имаше холобалон. В момента показваше жена и мъж в лъскави дрехи, които се плискаха с боя, докато голи младежи маниакално ги аплодираха. Звукът беше изключен.
Отпих от чашата си.
— Спокойна вечер — казах аз.
Барманът — дебелак от Бангладеш с удивително чене и месести клепачи — изсумтя. Като че ли не беше много добре запознат с изкуството на разговора, но аз го бях почерпила, така че беше готов да паркира тлъстото си тяло пред мен, докато бършеше плота с почернял парцал. Приличаше на отегчен хипопотам, загледан в човек, който току-що му е дал риба.
— Предполагам, не познаваш никой, който би могъл да ме свали до долу — подхвърлих аз.
Барманът се замисли. Е, поне изглеждаше, че мисли. Ъгълчетата на очите му потръпваха.
— До Скиапарели ли? — попита той.
— Аха — отвърнах аз.
— Има совалки.
— Нямам пари — поясних аз.
— Значи искаш да пътуваш безплатно — кимна дълбокомислено дебелакът, сякаш това само потвърждаваше мнението му, че съм мърла и не струвам нищо. В този бар всички бяха такива.
— Мога да си отработя пътя — прибавих.
Той се завъртя настрани и се обърна към дребен мъж с белези от мозъчни импланти и косми в ушите, който седеше малко по-нататък на бара.
— Има колкото щеш работа — с бърз, възбуден глас заговори мъжът и погледна към мен: — Може да работи като сервитьорка, операторка, чиновничка, диспечерка, довършителка, усилителка, агентка, помощничка, асистентка, умалителка, зидарка, мениджърка на микросистеми за синапсен интерфейс, готвачка… Тя с какво се занимава, а? Какво може да прави?
— Не искам работа тук — поклатих глава аз.
Нито един от двама им не отговори. Просто ме зяпаха.
— Току-що се връщам от Пояса — поясних, с надеждата да прозвучи като че ли това е нещо обичайно за мен, нещо, което съм вършила толкова често, че ми е писнало и затова се нуждая от разнообразие.
Те се замислиха. Не казаха нищо.
— Разбирам от космически кораби — допълних.
Те го приеха. Не отвърнаха. Чакаха да продължа.
— Справям се с много неща — заявих аз. Започвах да се дразня.
Барманът запремигва.
— С много неща значи, а? — внезапно попита мъжът с белезите. — С много неща. С микробиологични проучвания при виден ксеногенетик. С пране на бельо. С превод на еладелдийски.
— Трябва й капитан Франк — каза барманът. Изгълта пиенето си и се отдалечи към отсрещния край на бара. Виждах, че инвестицията ми е отишла напразно. Или пък че се е изплатила.
На влизане не бях забелязала алтецианина. Той седеше сам в едно от сепаретата в сенките и единственото, което можех да видя от него, беше нещо като купчина мръсна бяла козина с капитанска шапка и блейзър.
— Капитан Франк! — извика дребният. — Една госпожица иска да се запознае с теб. Иска да те почерпи.
Той ми намигна.
Разбрах, че ме поднасят. Да молиш алтецианин да те откара безплатно?