![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Напоследък Робърт често сърфираше в мрежата, предимно да разучи някои мерки за сигурност, но и за да се осведоми какво става със световната литература. Както се оказа, сериозна литература все още съществуваше, макар че авторите не изкарваха много пари дори при новите системи за плащане. Но имаше мъже и жени, които се оправяха със словото не по-зле от предишния Робърт. „Проклети да са!“
А Странникът все още мълчеше. Или беше загубил интерес, или съзнаваше властта си над Робърт. „Лесно е да победиш, когато противникът ти е отчаян.“ Никой не беше побеждавал Робърт Гу в тези игрички на нерви от много време… но една събота той отмени сесията с Хуан и взе кола до университета.
По пътя се появи Шариф.
— Благодаря, че приехте обаждането ми, професор Гу. — Част от задника на образа бе потънал в седалката. Зулфи не изглеждаше толкова добре, колкото последните пъти. — Напоследък ми е трудно да се свързвам с вас.
— Мисля, че свършихме добра работа в четвъртък.
Шариф изглеждаше пребледнял.
— Нима се оплаквате? — Робърт повдигна вежда.
— Не, в никакъв случай! Но има вероятност да съм занижил мерките за сигурност и екипировката ми да е заразена. Мисля, че в известна степен съм обект на… отвличане.
Робърт си припомни какво беше чел напоследък.
— Това е като да си малко бременен, нали?
Образът на Шариф потъна още по-навътре в седалката.
— Така е, сър. Напълно ви разбирам. Но предполагам, че такива инциденти се случват с всички ни. Мислех, че ще се справя с проблема, но нещата излизат извън контрол. Аз не съм говорил с вас в четвъртък. Въобще.
— Аха. — Значи Мистериозният странник използваше едновременно и мълчание, и подставено лице.
Шариф изчака за момент, след което продължи:
— Моля ви, професоре, имам голямо желание да продължим с интервютата! Сега, след като знаем за проблема, ще го преодолеем. Моля ви, не ме отрязвайте.
— Нали можеш да прочистиш системата си?
— На теория да. Веднъж трябваше да го направя в училище. Някак си ме накиснаха в една история с изневяра. Вината не беше моя, но университетът на Калкута поиска да изваря дрехите си. — Той повдигна умолително длани. — Никога не съм бил особено добър с бекъпите и предишният случай ми костваше загубата на цял семестър. Моля ви, не ме карайте да го правя отново. Този път ще е още по-зле.
Робърт погледна навън. Колата му зави по шосе 56 и се насочи към крайбрежието. Отпред се намираха биолабораториите. Може би и Странникът бе там. Шариф поне му беше ясен. Той отново се обърна към младежа.
— Добре, господин Шариф. Ще продължим въпреки лекото ви заразяване. — Спомни си как едно време в Станфорд компютърджиите винаги го тормозеха с най-новите антивирусни програми. — Просто няма да обръщаме внимание на това дребно вандалство.
— Точно така, сър! Много съм ви благодарен. — Шариф най-сетне си отдъхна. — Нетърпелив съм да продължим. Даже съм си подготвил въпроси. Така. Има ли някакъв прогрес върху новата редакция на „Тайните на старостта“?
— Не. — Робърт отговори малко грубо, но това беше въпрос, какъвто се очакваше от оригиналния Шариф. След това смекчи тона си и започна да му пробутва разни полуистини. — Все още планирам нещата. — Обясни, че въпреки таланта, стиховете изискват време и прецизно планиране. Шариф преглътна жадно всичките тези глупости.
— Така че през следващите няколко седмици ще посещавам приятелите си в библиотеката. Това ще хвърли малко светлина върху отминалите години. Ако искаш, може да идваш с мен. Ако гледаш внимателно, ще видиш как работя и после ще дискутираме заключенията ти.
Младият мъж кимна развълнувано.
— Чудесно. Благодаря ви.
Беше много приятно отново да има някой, който да му се възхищава, та дори този някой да няма никакъв талант. „Точно така, бедният Уини използваше надути думи и помпозност, за да заблуди по-глупавите.“ Робърт отклони поглед от Шариф, опита се да скрие хищната си усмивка. „И когато Шариф стане по-умен, ще знам, че това е Странникът.“
Днес пред библиотеката нямаше демонстранти, но пък изненадващо — имаше множество реално присъстващи студенти. Робърт се сети за времената, когато библиотеката беше център на интелектуалния живот в университета, и настроението му се разведри. Какво ли се бе случило през изминалата седмица? Двамата с Шариф минаха през стъклените врати и взеха асансьора за шестия етаж. Робърт не можеше да види интериора на сградата дори с новите си умения. Опита да погледне последните новини, но вече подминаваше петия етаж.