Никога преди залез [bg]

Синисало стъпва върху изконната, здраво утвърдена база, за да изобличи днешните стереотипи и невежество, при това с (твърде) добронамерен хумор. Нейният естетически изящен трол иначе олицетворява всичко онова анималистично и забранено в сексуален план, от което страним и се пазим. Авторката осмива недостатъците на всяка една описвана в романа социална среда, поставяйки в нея по едно чуждо създание. Вариациите на темата за другостта ни отвеждат не само до връзката между човека и природата и затвореното пространство на еднополовите отношения, но и до извращенията в така близкото ни обкръжение от стандартни, цивилизовани съпружески двойки. Чрез ясно доловимите или добре прикрити конфликти Синисало чепка въпроса за жестокостта, за нейната съзнателна и несъзнателна употреба и в крайна сметка ни отвежда до заключението, че може би все пак човекът е най-големият звяр в природата, защото действията му са преднамерени, а не инстинктивни и подбудени от стремежа към самосъхранение. За нея добрите и лошите не се подбират по биологичен вид и други по­добни стереотипни характеристики, а по своята сетивност, по естествената чистота на помислите си отвъд моралната система на социума. Наред с всички открити въпроси и отворени вратички, които творбата оставя след прочита, неизбежно разсъждаваме над това кое ли е мерилото за човешкост - дали разумът ни издига над животните, дали образованието и социалните облаги ни дават власт над „примитивните“ народи, или на практика ни лишават от иначе вродената ни хуманност. А дивата природа всъщност се оказва изненадващо адаптивна, тя не само ни заобикаля, не само се приближава с всяка следваща наша грешка, а може би иска и да ни намекне, че не бива да сме сигурни в собствената си победа. Та кои в крайна сметка са сменените деца в историята за трола?