Никога преди залез [bg]

С оглед на пространството, което населява, народът на хийси е бил приравняван с духовете на мъртъвците, за разлика от индивидуалното понятие хийси със значението на великан, дявол. Народът на хийси традиционно е бил описван като шумна тълпа от миниатюрни създанийца, принудени да живеят в горите, след като избягали от християнската църква, звъна на църковните камбани и гласа на местния пастор. Спо­ред хората, чиито пътища се пресичали с тези на хийсите, те били шепнещо гъмжило, което ги обкръжава­ло или минавало през тях, в случай че били легнали да си починат в леса. От друга страна народът на хийси разполагал със собствени горски пътеки. В множество поверия се случва човек да попадне на някоя от тях и никога повече да не се види.

В Южна и Централна Остроботния (Североза­падна Финландия) подземните обитатели се зовяли vuorenpeikko - планински тролове. Те живеели във вътрешността на планините, дълбоко в дивата пустош, или също така под пода на църквата. Очевидно обра­зите им са вдъхновени от тролския фолклор в Швеция и Норвегия, тъй като в Остроботния няма толкова изразени възвишения. Троловете са описвани по начина, присъщ на шведския и норвежкия фолклор. Поселенията им били огласявани от детска глъчка и кучешки лай, усещал се ароматът на прясно изпечен хляб, вдигали сватби и прочее. В отделни разкази те са описвани като едри, неприязнени великани (хийси, дяволи) или като приказни фигури с огромни носове, подобно на скандинавската народна традиция.

В своя „Атлас на финския фолклор“ (2009) Мати Сармела дава обяснение за произхода на maahiset, по­знати в Южна Лапландия и сред фините в Норботен. Според описания от региона местните се натъквали на множество ровове в земята или пък се случвало от почвата да се издига пушек. Говорело се, че дъщерите на подземните хора с готовност ставали съпруги на земни мъже, а еротичните легенди се ползвали с бога­то многообразие от мотиви, основани на вярването, че подземните жители искали да се измъкнат от обиталищата си и да заживеят в човешкия свят. Сред лапландците е добило разпространение и библейско обяснение, според което подземните хора са децата, които Адам и Ева укрили от Бог. Преданието гласи, че Ева тъкмо къпела децата си, когато Бог решил да навести първите хора. Щом съзряла неочаквания посетител, тя изтикала още неизмитите малчугани в гората, далеч от Божиите очи. На въпроса дали имат и други деца, Ева отговорила отрицателно. Тогава Бог заявил, че скритите щели да останат такива завинаги. Този мотив е известен само в северните райони на провинциите, обитавани от фини, и навярно представлява контраинтерпретация на Ларш Леви Лестадиус (1800-1861) в противовес на учението, разпространявано от тогавашните свещеници от официалната църква. Основателят на сектантското движение, известно под името лестадианство, смятал подземните жители или както той ги наричал - лапландски божества в джобен формат - за свои основни противници. Тъй като сам вярвал в съществуването им, той непрестанно ги клеветял, обявявайки ги за прокълнати от Бог въплъщения на злото и липсата на морал.