Никога преди залез [bg]

Опозицията светлина-мрак, наситена със силен фолклорно-християнски заряд, е основен мотив в из­вестната финландска песничка „Лъчеструйна и Трол“ (Paivansade ja menninkdinen, 1949), чиито меланхо­лични, сантиментални тонове я превръщат в неизме­нен съпровод на всевъзможни празненства, особено след няколко бири. С други думи, текстът, вдъхновил както заглавието, така и названията на отделните час­ти в настоящата книга, за съвременния финландец е разпознаваем и изпълнен с алегории, които няма нужда да бъдат обяснявани експлицитно. За удобство на българския читател обаче Йохана Синисало препоръча текстът на песничката, който иначе не е част от романа ѝ, също да бъде включен в превода. Тролът в случая е представител на онези чужди нам, озадачаващи нощни създания, чиито мотиви са неизвестни на човека. Финският фолклор е населен с богато многообразие от подобни приказни същества. В романа се гово­ри за hiisi, демони или великани, чрез които хората са си обяснявали явления без очевидна естествена причина. Кой например би могъл да разположи гигант­ски каменен блок насред гората, да издълбае пролука в скалата или да натрупа голяма камара камъни (т. нар. „шумни“ или дяволски камъни за сауна, за които става дума в една от главите на „Никога преди залез“), ако не надарените с внушителна физическа сила тролове. Вярвало се е, че в миналото те са обитавали районите, по-късно населени от човешкия род. Нашето настъпление и смущаващо поведение ги е накарало да се оттеглят в още по-затънтени, отдалечени, периферни ре­гиони. В народните наративи хийсите често притежа­ват човешки черти, но са оприличавани и на великани, и на планински тролове. Те се числят към т. нар. народ на хийси, който според различни трактовки се домогва до хората посредством невидими за човешкото око същества или болестотворни магически сили. Домът им е Хийтола, разположена в труднопроходими местности, възможно най-далеч от човешките поселения.