Никога преди залез [bg]

ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН

Наистина прекрасно е усещането да си пиян.

И най-болезнените, най-тежките и мъчни неща на определен етап ти се струват съвсем, така де, да ка­жем поносими.

Можеш да ги анализираш като през кафенееща стъклена стена. Можеш да ги нищиш, без да се налага целият да се оплиташ в тях. Размишлението в нетрез­во състояние е като да наблюдаваш отровни насеко­ми в буркани с дебели стени и плътни капачки, но уму­ваш ли на трезва глава, все едно вървиш през гъстак, гъмжащ от същите създания, където могат да напъ- плят оголения ти врат или да те ужилят по крака, ако и за секунда измениш на напрегнатата си бдителност.

Не мисля за трупа на младежа.

Не мисля къде ли може да е Ангела сега.

Мисля си за приказни самодиви, за трепкащи, шеп­тящи сенки, дето подмамвали младежите да се откло­нят навътре в гората, омотавали ги в нишките си и те никога не се завръщали.

Какво в крайна сметка ги е отвело натам? В ника­къв случай мяркащата се из пустите борови гори изящна ръчица, нито пък косата, отметната иззад някоя канара, а носещият се из въздуха трепетен еротичен заряд, пътеката на феромоните.

Трябва да е миризма, свързана по някакъв начин със запазването на целостта на микрообществото. Може например да влияе само на мъжките екземпля­ри, може да е средство по-младите членове на стадото да засвидетелстват подчинението си пред алфа-мъжкаря и способността си за съвместна работа. Напри­мер. Понеже това би обяснило и защо тролът на Анге­ла не е атакувал него, не се е опитал да го убие, а е за­щитавал територията му винаги, когато е имал случай. Подчинявал се е. Не е прегризал кабелите на компю­търа, нито е раздрал тапицерията на дивана в сгоден момент. Ангела е бил неговият алфа-мъжкар.

Това би обяснило и много други неща.

Феромони отвъд границите на вида? Не е невъз­можно. Мускусът например влудява както овцебика, така и султана в неговия харем.

Феромон, който влияе само на мъжките екземпля­ри? Очевидно. А феромон, който въздейства само на определени мъжкари? Онези, за които е особено важно да направят впечатление на други мъжки индиви­ди?

Защо не.

А дали - задавам си въпроса, обзет от сладостен страх, сякаш пристъпвам по хрущящ еднонощен лед - в цялата тази работа няма и нещо друго, различно от сумата на молекулярни случайности?

Защо са тук?

Защо - съдейки по преданията и приказките често - са имали вземане-даване с хората точно по време­то, когато жилищата им вече сериозно са започвали да никнат из горската пустош? После, в началото на но­вата ера, са били сведени до митове и легенди. Дори и след официалното си откриване, те са останали при­таени. Сега обаче сме свидетели на някакъв подобен пробив, точно както по времето, когато човекът се е опитвал да прокуди троловете от собствените им те­ритории.