Никога преди залез [bg]

АНГЕЛА

Внезапно Песи замръзва.

Вече сме съвсем близо до района на Халимасярви и никой не ни е притеснявал. Добре че слънчевите лъчи падат все по-косо, започва да се спуска мрак, лек като паяжина.

Пих вода от потоците и се чувствам щастлив при мисълта, че във всеки един момент бих могъл да зас­пя под някой смърч, в палатката на клоните, които се протягат до земята, върху бакърения кожух на окапа­лите иглички.

Песи върви с мен, макар действително да се откло­нява из храсталаците, като на моменти съвсем се скри­ва от полезрението ми - Боже, как безшумно се при­движва из гората - ала въпреки страха ми не е тръг­нал по свой собствен път под сенките на смърчовете, нанякъде, където знам, че никога не бих съумял да го последвам.

Сега обаче се вцепенява, а опашката му шава по на­чин, различен от когато и да било. Плющи в дъга с ви­соко напрежение и по мое мнение изразява както въз­буда и мъничко боязън, така и...

... силна и дълбока обич.

Тъкмо съм разгадал реакцията на Песи, в полезре­нието ми се изпречва тъмна сянка.

Материализирала се е иззад един ствол, подобно на призрак от кошмар - само преди миг не беше тук, сега е и цялото ми тяло се сковава, внезапно се превръщам в бясно задъхано, не особено вкусно, увито в гортекс парче месо.

Песи обезумява от радост.

Подобно на пале, засилило се към майка си, той ху­ква на подскоци към гигантския мъжкар - спокойно би могъл да се окаже мускулестият, разкошно лъскав по- голям брат на трола от музея. Умилква се, закача се с лапи, скача и ближе с езиче, докато мъжкарят, баща му или алфата без съмнение, небрежно не го избутва зад гърба си с лявата си лапа.

А онова, което е стиснал в дясната, е брутално оче­вадно, аз вече до някаква степен го предусещах под­съзнателно, складовете за оръжие в Парола и всич­ки останали невероятни истории, подсказва ми втре­щеното ми същество в мига, в който хийси вдига ръка, замахва с войнишкото оръжие към бедрото си и пред­пазителят изщраква.