Никога преди залез [bg]

Ето че методите на фантастичното се явяват най- пригодни за разсъждение над проблемите на човечеството, а алтернативният фактор в случая с „Никога преди залез“ е биологичен/еволюционен. Изходната идея в романа е свързана със съкращаването на територията на дивите животни под влияние на човешката дейност, която не само изолира нас в козметични паркове, дистанцирайки ни от естествената ни среда, но и пре­чи на горските обитатели да водят присъщия за тях начин на живот. Авторката е силно озадачена от реакциите на сънародниците си, когато заблудена кафява мечка бива забелязана в покрайнините на град Тампере. Предвид факта, че финландците и скандинавците като цяло се възприемат като част от природата, която неразривно е свързана с манталитета и стила им на живот, Синисало остава потресена от невежеството на хората наоколо си. Макар този вид мечки да се смятат за страхливи, странящи от хората същества, които не наближават боклукчийските им кофи (за разлика от черните мечки, лисиците и енотите в САЩ например), финландците реагират панически, разсъждавайки над въпроса дали звярът няма да докопа някое сочно бебе за обяд или да се нахвърли на невинен гражданин, излязъл да потича за здраве. Когато местните медии призовават изчадието да бъде застреляно на място, писателката остава изумена - нима тези хора не си спомнят от елементарните уроци по биология в училище, че въпросният вид мечки са предимно растителноядни? Синисало се стреми да провокира всички нас да се замислим над простия въпрос: защо сме се отчуждили от природата до такава степен? При това никой не се е запитал кой от видовете пръв е дошъл на територията на другия. Според авторката хората са убедени, че именно те притежават природата, присвоявайки си правото да се възползват от нея, да замърсяват и унищожават цели екосистеми. За един от протагонистите в своя роман тя се нуждае от създание, което действително да застрашава човека, като се конкурира с него за ,една и съща биологична ниша.