Хилядният етаж [bg]

— Уот. — По лицето й се разля ослепително съвършена усмивка. — Много се радвам, че дойде.

— Организирала си страхотно парти.

— Това е любимото заведение на Ерис — обясни тя.

— Ти не би ли искала и твоят рожден ден да е тук?

— Аз винаги се старая да организирам нещо не чак толкова… — Тя замълча и погледна настрани.

— С не чак толкова блясък в мрака и светещи напитки ли? С по-малко живи животни ли? — Уот кимна към обувките на Моника Сали, с неонови медузи на токовете. При тези думи Ейвъри изсумтя и поклати глава.

— Просто… по-малко от всичко — уточни тя. — Обичам рождени дни само с няколко приятели, вкусна храна, може би да поизляза от града. Да не проверявам лещите си цял ден.

— Сериозно? — Уот не би трябвало да се изненадва, след като помнеше какво бе казала в Редуд Парк. — Къде би отишла?

— На някое местенце със зеленина.

— Нямате ли градина в апартамента? — Трепна в мига, в който го каза. Не би трябвало да знае това. — Поне така предполагам — опита се да се измъкне, но Ейвъри не забеляза гафа.

— Да, но някои растения трудно виреят горе. Много имат нужда да пуснат по-дълбоки корени. — Въздъхна малко замислено. — Това лято бях във Флоренция за рождения си ден — продължи тя, въпреки че Уот вече знаеше къде е била за седми юли. — С едни приятели взехме под наем лодки и отидохме на езерото и не правехме абсолютно нищо по цял ден. Много обичам да не правя нищо. Тук все ми се струва, че се опитваме да правим прекалено много неща.

— Май си прекарала страхотен рожден ден — отбеляза Уот и я погледна любопитно. Колкото повече разговаряше с Ейвъри, толкова по-сложна личност му се струваше тя. И двамата бяха на седемнайсет, но понякога той имаше чувството, че тя е много по-голяма, сякаш вече бе ходила навсякъде и бе видяла всичко и бе изтощена от цялата тази работа. След това тя повика розово балонче, засмя се очарована и неочаквано му се стори малка, започна да се държи съвсем като момиченце.

— Ти някога… — започна тя и Уот разбра още преди Надя да му каже, че ще го попита дали е ходил във Флоренция.

— Разкажи ми повече за програмата — помоли той, като умело избегна въпроса.

Ейвъри пийна шампанско и му разказа за часовете си, за смешното общежитие, в което беше отседнала, за дългия път до часовете всеки ден, който минавал покрай евтин магазин за гевреци в нюйоркски стил и който я карал да се смее всеки ден. На Уот му беше приятно да я слуша как говори. Господи, сигурно щеше да му е приятно дори ако четеше правописния речник на глас.