Хилядният етаж [bg]

ЕРИС

За пръв път от седмици животът на Ерис беше какъвто трябва.

Партито беше невероятно. Ейвъри беше надминала себе си във всяка подробност, от слайдшоуто, което се прожектираше на една стена, до поръчковите сламки, на които пишеше „Честит рожден ден, Ерис!“ с мънички блестящи букви. „Бъбъл Лaундж“ беше по-пълен, отколкото Ерис го беше виждала някога. Всички известни личности бяха дошли и си говореха, пиеха, празнуваха нейния празник.

Единственият, който не благоволи да дойде, беше Корд. Тя не очакваше всъщност да се съберат тази вечер, не очакваше нищо от него, но си мислеше, че все пак ще дойде, просто като приятел. Партитата винаги бяха по-забавни, когато идваше Корд. За момент се замисли дали да не му фликърне, но след начина, по който бяха приключили взаимоотношенията си, не беше сигурна дали иска.

Друга част от нея — една малка и глупава част — се питаше дали не бе трябвало да покани Мариел. Не че искаше отново да се натиска с нея. Но пък Мариел се бе държала мило с нея, когато никой друг не я поглеждаше, и Ерис с неудобство си помисли, че не се е отнесла добре с нея.

Престани, каза си тя и решително изтласка тези спомени от мислите си. Това беше нейното парти и нищо не беше в състояние да го скапе.

— Ерис?

Обърна се и с изненада видя, че Лида приближава сама, без Ейвъри. Не че не харесваше Лида. Просто двете почти нямаше за какво да си говорят. Ерис чувстваше, че Лида говори едно, а има предвид друго, сякаш тайно се забавляваше за чужда сметка. Дори комплиментите й криеха двойно значение.

В този момент обаче тя й се стори искрена, изпълнена с надежда.

— Честит рожден ден! Невероятно парти — възкликна тя.

— Благодаря. Изцяло е дело на Ейвъри — отвърна Ерис и си позволи да се усмихне смутено.

— Питах се… — Лида си пое колебливо дъх. — Имам предвид… исках да те попитам дали Ейвъри не е казала нещо…

— Ерис! — Минг разблъска тълпата. На устните й играеше странна усмивка в яркочервено. — Ейвъри те търси в страничната зала.

Ерис понечи да се обърне, но Лида застана пред нея.

— Искаш ли да… — започна тя, но Лида поклати глава и в очите й заблестя нещо неясно.

— Всичко е наред — отвърна. — Върви, рожденичке.

Ерис кимна и вълнението я завладя, докато вървеше до Минг. Усещаше, че всички в заведението я наблюдават, следят всяко нейно движение, коментират тихо партито, възхищават се на роклята й. Стрелна Минг с поглед. Момичето вървеше вдървено до нея. Ерис открай време се дразнеше от нея, защото тя вечно им досаждаше с Ейвъри, копираше всичко, което те правят. Само че благодарение на разговора с Лида бе настроена благосклонно.