Хилядният етаж [bg]

— Извинявай — успя все пак да каже и Лида долови напрежението в думите й.

— Просто искам нещата да тръгнат постарому. — Наблюдаваше изражението на най-добрата си приятелка. Беше й неприятно, че говори така, сякаш й се моли. Само че вече не се интересуваше от гордостта си. Ейвъри й липсваше и бе готова да се извини за всичко, само и само за да оправи отношенията им.

Русото момиче въздъхна.

— Лида — започна тя, — ти си тази, която започна да се държи странно и да имаш тайни от мен.

— О, господи! — въздъхна Лида, защото сега вече всичко се връзваше. Ейвъри определено знаеше. — Атлас ти е казал, нали? За Андите?

Ейвъри стисна устни и не отговори. Лида продължи толкова бързо, че думите се сливаха:

— Извинявай, че не ти казах. Но ти беше заминала за Ню Йорк за операция, освен това се случи един-единствен път. След това Атлас изчезна и аз не знаех как да повдигна въпроса.

Почувства се лека, след като го каза и изчисти недоразуменията завинаги.

— Глупаво е, че не ми каза. — отвърна предпазливо Ейвъри.

Сведе поглед.

— Знам, че е глупаво, че е клише да изгубиш девствеността си с брата на най-добрата си приятелка. Тъкмо затова не исках да ти кажа. Бях толкова засрамена. Мислех, че може да означавам нещо за него. След това обаче той избяга.

Ейвъри беше пребледняла и мълчеше. Лида се поколеба.

— Честно… аз наистина много го харесвам — настоя тя. — Дори ако мислиш, че идеята не си струва. Аз пък искам да пробвам.

— Добре. Разбира се — отвърна напрегнато Ейвъри.

— Извинявай — каза отново Лида. — Знам, че трябваше да ти каже. Обещавам да няма повече тайни между нас. — Освен за реабилитационния център, прошепна гласче в ума й, но тя го накара да замълчи. Този въпрос не беше важен в момента. Ейвъри кимна бавно.

— Разбирам защо не си ми казала. И въпреки че съм малко…учудена — тя се разсмя, но в смеха й нямаше весела нотка, — се радвам за вас. Сега наистина трябва да пингна на Ерис. Може да ме търси. И се врътна към входа.

— Добре — отвърна тихо Лида. Бе наясно обаче, че извинение или признанието, или каквото и да беше, не е дало желания резултат. Между тях двете все още имаше напрежение.

Не е честно, помисли си тя и усети нова горчивина да напира в нея. Какво още искаше Ейвъри от нея? Трябваше ли да поеме ролята на неин придатък, да приеме, че досегашната приятелка никога няма да й позволи да излиза с любимия й брат? И как бе станало така, че Ейвъри определяше правилата? Гневът й започна да се надига на вълни. Лида извади гравираната бяла сламка от чантата си и се огледа за кехлибарено балонче.