Честотата на Шуман [bg]

-      Никога не бих предал приятел - заяви Джордж. Точно това е, осъзна той; Уилсън му беше приятел и той щеше да направи всичко, за да го защити. Дори това да му костваше цяла пачка двайсетачки.

-      Но вие никога не сте виждали този Уилсън до днешния ден. Защо толкова държите да пазите всичко около него в тайна?

Джордж дръпна от цигарата и ѝ се усмихна.

-      Това е наша си работа.

Един от доберманите се примъкна до Хелена и клекна в краката ѝ. Тя инстинктивно посегна и го почеса по главата.

Джордж смаяно гледаше как кучето му пазач се наслаждава на оказаното му внимание. Дръпна отново и издуха дима през дупката между зъбите си. После изсумтя:

-      Казва се Естир.

Мокър език близна ръката на Хелена.

-      А големият е Тайсън.

-      Чудесни животни - отбеляза тя.

-      Знаеш ли какво? Не мога да разбера. Тия двамата бяха най-големите гадини на света, особено към белите. - Джордж замълча за момент. - А виж ги сега. Просто не разбирам.

-      Кучетата добре преценяват характера, господин Уошингтън. Може би разбират хората по-добре от вас.

Джордж отново дръпна от цигарата.

-      Силно се съмнявам.

-      Онзи човек, Уилсън, има информация, която ми трябва - каза Хелена. - Затова съм тук. - Посочи караваната. - Видях тази къща, видях и вас - през неговите очи. Видях го как си взема душ отзад. Видях го да гали това куче.

Джордж я гледаше заинтригувано. Искаше му се да ѝ повярва, но логиката му казваше да не го прави. Тя беше красивата бяла жена, за която му бе разказал Уилсън. Нямаше друг начин.

-      Този Уилсън не е обикновен човек - каза тя. - Направил е неща, които изобщо не мога да проумея... - Осъзна, че няма смисъл да продължава, и млъкна. - Ще го намеря - уверено заяви след миг - повече на себе си, отколкото на Джордж.

-      Вече ти казах - каза той. - Нищо не знам.

Хелена се изправи.

-      Ако ви заплаша отново, ще помогне ли?

Джордж се изкиска и от ноздрите му излезе цигарен дим.

- Май не. - Хелена прибра пистолета. - Знам, че се опитвате да защитите Уилсън от нещо, но грешите, като го пазите от мен. - Явно екскурзията ѝ до Бордърсвил беше напразна. - Сбогом, господин Уошингтън. Желая ви хубав живот.

Джордж сложи крак върху крак и отдаде чест.

-      Беше ми приятно да се запознаем. Отбий се някой път. - По негова преценка белите жени винаги означаваха неприятности.

Хелена отстъпи, като през цялото време не сваляше поглед от Джордж. Накрая се обърна и тръгна към колата си. Естир подтичваше дружески до нея.

Беше донякъде удовлетворена - вече знаеше името на Уилсън, което само по себе си бе неопровержимо доказателство, че мъжът, когото беше видяла, наистина съществува. Но за да научи повече, трябваше да чака виденията ѝ да започнат отново - ако изобщо започнеха.